Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 2-годишно момченце се удави в басейн на Свети Валентин, докато майка му и баща му купонясваха
  • Новини

2-годишно момченце се удави в басейн на Свети Валентин, докато майка му и баща му купонясваха

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2022
detezasginalowyada.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Двегодишно момче се удави в басейн на вила, докато майка му модел купонясваше с приятели за фотосесия вътре.

26-годишната Вияда Понтауи и съпругът й фотограф заведоха малкото си дете Чаванакон Ханчароенпанна в къщата в Патая, Тайланд, на Свети Валентин.

Смята се, че няколко други възрастни модели също са присъствали на партито и си правили фотосесия за възрастни.

 

Вияда, чийто прякор е „Сода“, позира пред басейна с черно бикини, разголена върху масата за снукър, пише „Мирър“.

Малчуганът, заедно с по-малкия си брат и още едно дете се пръскали в басейна.

Във вилата е имало парти с гости, които яли скариди на скара и пили уиски.
Чаванакон щеше да стане на три годинки само след два дни.

 

Майка му редовно участвала в снимки за възрастни и други платформи за възрастни, където таксува последователи.
Не е известно дали е била съблечена или е изпълнявала материали за възрастни в момента, когато момчето се е удавило.

Бащата на малкия Чаванакон го чул да се мъчи във водата и в 22 часа е извикана спешна помощ.

Медиците пристигнаха и направили сърдечен масаж на момчето. Той беше откаран в болница, където по-късно беше обявен за мъртъв.

Съсипаната Вияда каза: „Сърцето ми е разбито. Не искам да живея повече. Моля се да върна сина си жив.“

 

Бащата на момчето Понгрит Ханчароенпана каза на пристигналите на местопроизшествието парамедици, че той и съпругата му са „работили“, когато е станал инцидентът.

Говорейки във видеото от местопроизшествието, той каза: „Работех, когато се случи“.

„Тогава чух звука от водата и видях момчето ми в басейна. Той се задавяше, затова скочих да му помогна, но беше твърде късно.“

Говорител на спасителната служба Sawang Boriboon Thammasathan каза, че са получили сигнал за удавено дете, в критично състояние в къща с басейн в луксозния район Пратумнак в град Патая.

Допълниха: „На местопроизшествието бащата и майката пренесоха тялото на двегодишно момче и поискаха помощ на входа на вилата.
„Спасителите се опитаха да помогнат и направиха сърдечен масаж на сърцето, за да се опитат да спасят живота му.

„Баща му и майка му плачеха, полицаите спешно транспортираха детето в болницата.
„Първоначално медицинският екип оказа най-добрата помощ, но не успя да спаси живота на детето.
Персоналът предупреди родителите да наблюдават внимателно децата си, когато ги водят на посещение с басейни, за да предотвратят инциденти.

Полицията не е започнала разследване по случая все още.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Мъж от Родопите печели по 37 000лв за 1 килограм от производство и продажба на най-скъпата подправка
Next: Бяла жена роди бебе, но мъжът ѝ я хвана за гушата, а дни по-късно стана чудо

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.