Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 20-годишна красавица бе отвлечена, а последвалото потресе всички
  • Новини

20-годишна красавица бе отвлечена, а последвалото потресе всички

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
dstgdfgdgrrr.png

Истински кошмар. Така може да се определи случилото се с 20-годишната Джордан Динсмор. Момичето, което живее в в столицата на Южна Каролина – град Колумбия, е била отвлечена от трима мъже с пистолет, които я заплашили, че ще я изнасилят.

Всичко започнало в една обикновена вечер когато момичето се прибирало след работа. Джордан спряла колата си пред дома й и тръгнала към входната врата. Тя забелязала зад ъгъла трима младежи, но не им обърнала внимание.

Малко преди да отключи входната врата те обаче я нападнали и заплашили с пистолет.

„Казаха ми да спря да крещя, защото инстинктивно започнах да викам. Предупредихме, че ще отидем до най-близкия банкомат, където трябва да изтегля всичките ми пари и да им ги дам, а после ще ме изнасилят. Изтръпнах от ужас, но изведнъж се сетих за думите на майка ми”, споделя младото момиче.

Джордан пояснява, че на младини майка й също била нападната и се опитали да я изнасилят.

„Разбрах, че никое от момчетата не умее да шофира, защото ми казаха да се кача в колата ми и аз да карам към най-близкия банкомат. Междувременно едно от момчетата се уплаши и реши, че нещата ще се объркат и избяга. Останаха само другите двама.

Те отиват до банкомата, където Джордан тегли всички те й налични пари и им ги дава. Но щом се запътили към колата тя отново се сетила за думите на майка й, благодарение на които успяла да измили уникален начин за бягство.

Вероятно, попадайки в подобна ситуация, много хора биха изпаднали в шоково състояние и не биха знаели какво да правят. Но Джордан успя да се събере, трезво да оцени ситуацията и да измисли план за собственото си спасение. Защото си спомни думите на майка си, която в младостта си също била нападната с опит за изнасилване.

Що момичето дало парите на похитителите й, които я заплашили, че след това ще я изнасилят, те тръгнали към колата. В главата й обаче прозвучали думите на майка й, която й каза, че винаги трябва да се бори за живота и свободата си.

И най-важното в спешен случай е да откриеш други хората.

Щом се качили в колата Джордан умишлено не закопчала колана си. И когато колата се отдалечила от банкомата, момичето скочило от колата, която се движела с бясна скорост, а похитителите станали в автомобила.

Тя се затича към първия шофьор, който минавал наоколо и го помоли за помощ, като каза, че е била отвлечена. Тя помолила мъжа да се обади веднага в полицията.

В резултат нападателите й били арестувани. Оказало се че това не е първото им нападение срещу момичетата в района.

Джордан е благодарна на майка си, която й дала жизненоважни съвети преди много години. Тя вярва, че именно това е спасило живота й и така е успяла да избяга от похитителите й невредима.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страхотни новини за Сашка Васева и съпруга й
Next: Бъдете внимателни! Бум на петдесетолевки-менте у нас – ето какво да гледате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.