Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 20-годишна призна, че е бременна, а седмица след това бъдещата баба разбра нещо шокиращо
  • Новини

20-годишна призна, че е бременна, а седмица след това бъдещата баба разбра нещо шокиращо

Иван Димитров Пешев юли 5, 2022
praiznanbnggg.jpg

Историята на 37-годишната американка Алисън Камерън е направо невероятна. Преди две години 20-годишната й дъщеря Скай Армстронг й съобщила, че е бременна. „Бях супер изненадана. Скай бе за първа година в университета, имаше сериозен приятел, но далеч не очаквах да ми каже такава новина. Бях една на 16 години когато я родих и изобщо не си представях и не исках и тя да бъде млада майка като мен. Все пак приех с усмивка новината”, спомня си Алисън.

След първоначалната изненада щастие взело връх. Но само за седмица. Защото точно след толкова време Алисън научила нещо, което щяло да преобърне тотално не само нейния живот, но и този на бременната й дъщеря.

„С бащата на Скай се бяхме разделили малко след раждането й. от години бях щастливо обвързана с Лий. Аз бях на 35 години, а той на 34. Винаги съм си мислила, че искам още деца, н Скай ми бе достатъчна, а Лий нямаше негови деца. Пиех противозачатъчни от години. Малко преди Скай да ми каже, че е бременна ги бях спряла. Цикълът ми закъсняваше. Мислех си, че е заради притеснението от новината, че дъщеря ми е бременна, а аз ще стана млада баба. Изобщо не ми мина през главата, че може да съм бременна, но реших да си направя тест. Тогава останах шокирана. Аз бях бременна. Дъщеря ми също. Аз бях бременна бъдеща баба”, спомня си Алисън.

„Когато казах на Скай тя първоначално се шокира, но след това прие новината добре. Никога не съм мислила, че ще бъда бременна по едно и също време с дъщеря ми, но ето, че се случи. Двете заедно ходихме на курсове за безболезнено раждане четяхме едни и същи книги за бременни, заедно ходихме на прегледи при гинеколога и заедно се готвехме за бъдещите ни бебчета”, споделя още бременната бъдеща баба.

По думите й често хората ги бъркали за бременни сестри, а щом им казвали, че са майка и дъщеря оставали потресени от смелостта им да имат бебета по едно и също време.

Всички – Алисън и половинката й Лий, Скай и нейният приятел 22-годишният Райън, живеели в двуетажна къща в американския град Дарлингтън, окръг Дърам.

Скай трябвало да роди на 12 януари 2017 г., а майка й на 12 февруари.

Шест седмици преди термина на Скай обаче водите й изтичат. Тя веднага е приета в болница, където ражда по естествен начин дъщеричката си Елиза. Малката била с тегло под нормалното и затова се наложило малко по-дълго да остане в болница.

„Щом Скай се прибра у дома с Елиза се разплаках. Прегърнах дъщеря си и внучката си и осъзнах, че нямам търпение и моето бебче да се появи на бял свят”, спомня си Алисън.

Само шест седмици след появата на внучката й младата баба усеща, че нейното бебче не се движи в корема й. „Отидох на лекар. Той ми каза, че всичко е наред, но все пак да вляза в болница, за да предизвикат раждането. Веднага щом ме приеха водите ми се спукаха от само себе си. Така само след няколко часа малкият Уго, който тежеше цели 7 килограма, се появи на бял свят”, спомня си с радост Алисън.

По думите й животът в двуетажната им къща е станал доста интересен откакто том има две малки бебета.

„Връзката между мен, дъщеря ми, нейното бебе и моето бебче е уникална. Децата ни растат заедно, а ние се подкрепяме напълно. Понякога Скай гледа и двете бебечета, а аз си почивам. Друг път е обратното, а понякога ги оставяме на бащите им и излизаме за вечер само за нас – момичетата. Да родиш заедно с дъщеря си звучи странно и плашещо, но може и да се окаже най-голямото щастие. Децата ни не се възприемат като вуйчо и племенница, а по-скоро растат като братче и сестриче – разбира се с две различни майки, една от който е баба”, казва с усмивка Алисън, докато разказва необичайната си семейна история. / jenata.blitz.bg

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Владимир Путин се свлече на бюрото
Next: Тези пенсионери у нас са истински богаташи

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.