Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 20 задочни обвинения по 3 дела очакват Божков в България
  • Новини

20 задочни обвинения по 3 дела очакват Божков в България

Иван Димитров Пешев август 25, 2023
hshfgmyt.png

За завръщането на бившия хазартен бос и бивш собственик на футболния клуб” Левски” се заговори около кризата на върха на прокуратурата. Тогава – отново във ФБ, той каза по адрес на Иван Гешев:

“Понякога разкаялият се грешник може да бъде по-ценен от светец”. По време на процедурата по предсрочно прекратяване мандата на вече бившия главен прокурор, Божков поиска да се върне като защитен свидетел срещу експремиера Бойко Борисов. Евентуалното му непосредствено свидетелстване, че е давал пари на Борисов чрез пиара му Севделина Арнаудова, по искане на ексфинансовия министър Владислав Горанов – заради което тримата бяха в ареста за 24 часа по време на управлението на кабинета “Петков”, обаче не променя обстоятелството, че Васил Божков има 20 задочни обвинения по 3 дела.

Затова и щом кацне на летище София – още при граничния контрол, той трябва да бъде задържан до 72 часа по делото за държане и отчуждаване на културно -исторически ценности, да бъде отведен в сградата на Националното следствие, където в присъствие на адвокатда му бъде повдигнато обвинение , да даде обяснения, ако прецени и след това да бъде изправен пред Софийския градски съд, който да реши да остане ли той за постоянно в ареста.

В случай, че Божков не бъде задържан, прокуратурата е в готовност да поиска задържането му по т.нар. “хазартно дело”, от което започна всичко. По него той е обвинен, че е ръководил организирана престъпна група, която е действала от 2014 г. и се е занимавала с изнудване, подкупи, пране на пари, длъжностни престъпления.

Срещу Васил Божков се води и още едно дело – за насилствени криминални действия – побои, закани за убийства и даже убийства. То беше замразено, защото нямаше как бизнесменът да бъде разпитан, което, ако се върне, вече може да бъде направено.

Божков беше разследван задочно – при това по глава Първа – Престъпления срещу Републиката, че е финансирал протестите през 2020 година срещу Иван Гешев и Бойко Борисов. Покрай него бяха обвинени и прекараха известно време в ареста негови близки, както и негови бизнепартньори. .

Божков от своя страна твърди и че бил жертва на престъпление – че е бил изнудван от Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова. По случая работи Софийската градска прокуратура, но по делото развитие няма именно заради факта, че Божков не беше в страната, предаде БНР.

Васил Божков беше един от първите трима българи, заедно с Делян Пеевски и Илко Желязков, попаднали в първия списък “Магнитски”. Там за него пише, че той е “български бизнесмен и олигарх, няколкократно подкупвал държавни служители. Тези служители включват един настоящ политически лидер, както и бившия председател на вече закритата Държавна комисия по хазарта.

Божков планирал да осигури парична сума за бивше българско длъжностно лице и за български политик с цел Божков да бъде подпомогнат да създаде канал, през който руски политически лидери да оказват влияние върху български правителствени служители.

Във връзка с тези твърдения, във второто издание на списъка “Магнитски” попадна и Владислав Горанов.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Къци пита Божков: Има ли шанс колекцията Ви да може да се възстанови в експозиция?
Next: След 1 седмица пускат безплатните банкови сметки в България! Ето финалният вариант какво получавате без пари и какви са лимитите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.