Ден: 08.09.2025

Аз съм жена на тридесет години. Или поне бях доскоро. Сега се чувствам като вековен дъб, брулен от хиляди бури, с изтръгнати корени и оголени клони, които стърчат към едно сиво, безразлично небе. Името ми е Анна. Имах мечта Screenshot_9

Аз съм жена на тридесет години. Или поне бях доскоро. Сега се чувствам като вековен дъб, брулен от хиляди бури, с изтръгнати корени и оголени клони, които стърчат към едно сиво, безразлично небе. Името ми е Анна. Имах мечта

Иван Димитров Пешев септември 8, 2025
Аз съм жена на тридесет години. Или поне бях доскоро. Сега се чувствам като вековен дъб, брулен...
Read More Read more about Аз съм жена на тридесет години. Или поне бях доскоро. Сега се чувствам като вековен дъб, брулен от хиляди бури, с изтръгнати корени и оголени клони, които стърчат към едно сиво, безразлично небе. Името ми е Анна. Имах мечта
Първите дни бяха мъгла от паника и сълзи. Семейството ми, сестра ми Ралица, приятелите ни – всички се опитваха да помогнат, но празнотата в гърдите ми беше физическа болка. Стефан беше моята опора, моята любов, бащата на детето ми Screenshot_8

Първите дни бяха мъгла от паника и сълзи. Семейството ми, сестра ми Ралица, приятелите ни – всички се опитваха да помогнат, но празнотата в гърдите ми беше физическа болка. Стефан беше моята опора, моята любов, бащата на детето ми

Иван Димитров Пешев септември 8, 2025
Тишината в апартамента беше оглушителна, прекъсвана единствено от равномерното дишане на петмесечния ми син Мартин, който спеше...
Read More Read more about Първите дни бяха мъгла от паника и сълзи. Семейството ми, сестра ми Ралица, приятелите ни – всички се опитваха да помогнат, но празнотата в гърдите ми беше физическа болка. Стефан беше моята опора, моята любов, бащата на детето ми
След обилния обяд стомахът ми се почувства странно, но реших, че е просто тежест. Онова неделно събиране, което майка ми организираше всеки месец с почти религиозна точност, винаги завършваше с преяждане и ленива следобедна дрямка Screenshot_1

След обилния обяд стомахът ми се почувства странно, но реших, че е просто тежест. Онова неделно събиране, което майка ми организираше всеки месец с почти религиозна точност, винаги завършваше с преяждане и ленива следобедна дрямка

Иван Димитров Пешев септември 8, 2025
След обилния обяд стомахът ми се почувства странно, но реших, че е просто тежест. Онова неделно събиране,...
Read More Read more about След обилния обяд стомахът ми се почувства странно, но реших, че е просто тежест. Онова неделно събиране, което майка ми организираше всеки месец с почти религиозна точност, винаги завършваше с преяждане и ленива следобедна дрямка
Въздухът в малкия ми апартамент сякаш вибрираше от тихото, но настойчиво жужене на телефона. Беше потвърждението. Имейлът, който чаках от седмици, най-накрая стоеше пред мен на екрана на лаптопа, светеше с Screenshot_3

Въздухът в малкия ми апартамент сякаш вибрираше от тихото, но настойчиво жужене на телефона. Беше потвърждението. Имейлът, който чаках от седмици, най-накрая стоеше пред мен на екрана на лаптопа, светеше с

Иван Димитров Пешев септември 8, 2025
Въздухът в малкия ми апартамент сякаш вибрираше от тихото, но настойчиво жужене на телефона. Беше потвърждението. Имейлът,...
Read More Read more about Въздухът в малкия ми апартамент сякаш вибрираше от тихото, но настойчиво жужене на телефона. Беше потвърждението. Имейлът, който чаках от седмици, най-накрая стоеше пред мен на екрана на лаптопа, светеше с
Бяхме женени от петнадесет години. Петнадесет години, в които слънцето изгряваше и залязваше с неговото име на устните ми. Петнадесет години, в които имахме три деца – три котви, които държаха нашия семеен кораб стабилен Screenshot_1

Бяхме женени от петнадесет години. Петнадесет години, в които слънцето изгряваше и залязваше с неговото име на устните ми. Петнадесет години, в които имахме три деца – три котви, които държаха нашия семеен кораб стабилен

Иван Димитров Пешев септември 8, 2025
Бяхме женени от петнадесет години. Петнадесет години, в които слънцето изгряваше и залязваше с неговото име на...
Read More Read more about Бяхме женени от петнадесет години. Петнадесет години, в които слънцето изгряваше и залязваше с неговото име на устните ми. Петнадесет години, в които имахме три деца – три котви, които държаха нашия семеен кораб стабилен