Ден: 28.12.2025

Ехото от затръшнатата врата още вибрираше във въздуха, когато в малкия апартамент се възцари тишина, по-тежка от олово. Григорий си беше отишъл. Беше си тръгнал не просто от една стая или от една сграда, а от целия си досегашен живот, захвърляйки го като износена дреха, която вече не му е по мярка. Screenshot_10

Ехото от затръшнатата врата още вибрираше във въздуха, когато в малкия апартамент се възцари тишина, по-тежка от олово. Григорий си беше отишъл. Беше си тръгнал не просто от една стая или от една сграда, а от целия си досегашен живот, захвърляйки го като износена дреха, която вече не му е по мярка.

Иван Димитров Пешев декември 28, 2025
Ехото от затръшнатата врата още вибрираше във въздуха, когато в малкия апартамент се възцари тишина, по-тежка от...
Read More Read more about Ехото от затръшнатата врата още вибрираше във въздуха, когато в малкия апартамент се възцари тишина, по-тежка от олово. Григорий си беше отишъл. Беше си тръгнал не просто от една стая или от една сграда, а от целия си досегашен живот, захвърляйки го като износена дреха, която вече не му е по мярка.
В частната стая за следоперативно възстановяване на болница „Сейнт Джуд“ въздухът беше стерилен, студен и неподвижен. Единствените звуци бяха равномерното пиукане на мониторите и тихото, синхронно дишане на две новородени бебета в прозрачната кошара до прозореца. Screenshot_8

В частната стая за следоперативно възстановяване на болница „Сейнт Джуд“ въздухът беше стерилен, студен и неподвижен. Единствените звуци бяха равномерното пиукане на мониторите и тихото, синхронно дишане на две новородени бебета в прозрачната кошара до прозореца.

Иван Димитров Пешев декември 28, 2025
В частната стая за следоперативно възстановяване на болница „Сейнт Джуд“ въздухът беше стерилен, студен и неподвижен. Единствените...
Read More Read more about В частната стая за следоперативно възстановяване на болница „Сейнт Джуд“ въздухът беше стерилен, студен и неподвижен. Единствените звуци бяха равномерното пиукане на мониторите и тихото, синхронно дишане на две новородени бебета в прозрачната кошара до прозореца.
Поклон! Внезапно рочина Роси Антов Screenshot_6

Поклон! Внезапно рочина Роси Антов

Иван Димитров Пешев декември 28, 2025
Внезапно почина писателят от Пловдив Роси Антов. Тъжната вест бе съобщена в социалните мрежи от негови близки...
Read More Read more about Поклон! Внезапно рочина Роси Антов
Тази сутрин градът беше погълнат от гъста, сива мъгла, която сякаш искаше да скрие всичко грозно и болезнено под пласта си. Елена стоеше в края на улицата, на десетина метра от ъгъла, зад който се намираше кафенето. Сърцето ѝ биеше толкова силно, че го усещаше в гърлото си. Ръцете ѝ, облечени в износени ръкавици, трепереха. Screenshot_4

Тази сутрин градът беше погълнат от гъста, сива мъгла, която сякаш искаше да скрие всичко грозно и болезнено под пласта си. Елена стоеше в края на улицата, на десетина метра от ъгъла, зад който се намираше кафенето. Сърцето ѝ биеше толкова силно, че го усещаше в гърлото си. Ръцете ѝ, облечени в износени ръкавици, трепереха.

Иван Димитров Пешев декември 28, 2025
Тази сутрин градът беше погълнат от гъста, сива мъгла, която сякаш искаше да скрие всичко грозно и...
Read More Read more about Тази сутрин градът беше погълнат от гъста, сива мъгла, която сякаш искаше да скрие всичко грозно и болезнено под пласта си. Елена стоеше в края на улицата, на десетина метра от ъгъла, зад който се намираше кафенето. Сърцето ѝ биеше толкова силно, че го усещаше в гърлото си. Ръцете ѝ, облечени в износени ръкавици, трепереха.
На петнадесети декември Клара седеше на масата, свила крака под себе си. Очите я боляха от монитора, гърбът я наболяваше, но тя стискаше зъби Screenshot_1

На петнадесети декември Клара седеше на масата, свила крака под себе си. Очите я боляха от монитора, гърбът я наболяваше, но тя стискаше зъби

Иван Димитров Пешев декември 28, 2025
На петнадесети декември Клара седеше на масата, свила крака под себе си. Очите я боляха от монитора,...
Read More Read more about На петнадесети декември Клара седеше на масата, свила крака под себе си. Очите я боляха от монитора, гърбът я наболяваше, но тя стискаше зъби
Срам ме е да те взема на банкета — Даниел дори не вдигна поглед от телефона. — Там ще има хора. Нормални хора. Screenshot_7

Срам ме е да те взема на банкета — Даниел дори не вдигна поглед от телефона. — Там ще има хора. Нормални хора.

Иван Димитров Пешев декември 28, 2025
— Срам ме е да те взема на банкета — Даниел дори не вдигна поглед от телефона....
Read More Read more about Срам ме е да те взема на банкета — Даниел дори не вдигна поглед от телефона. — Там ще има хора. Нормални хора.
Викът удари като шамар — остър, настоятелен, без и следа от поздрав. Току-що бях прекрачила прага на собствения си апартамент, дори не бях свалила чантата от рамото си, когато входната врата се отвори широко. Screenshot_4

Викът удари като шамар — остър, настоятелен, без и следа от поздрав. Току-що бях прекрачила прага на собствения си апартамент, дори не бях свалила чантата от рамото си, когато входната врата се отвори широко.

Иван Димитров Пешев декември 28, 2025
Викът удари като шамар — остър, настоятелен, без и следа от поздрав. Току-що бях прекрачила прага на...
Read More Read more about Викът удари като шамар — остър, настоятелен, без и следа от поздрав. Току-що бях прекрачила прага на собствения си апартамент, дори не бях свалила чантата от рамото си, когато входната врата се отвори широко.
Какво си се разположила? Събирай си багажа и се махай! — заяви свекървата в коледната вечер, докато раздаваше подаръци на всички Screenshot_3

Какво си се разположила? Събирай си багажа и се махай! — заяви свекървата в коледната вечер, докато раздаваше подаръци на всички

Иван Димитров Пешев декември 28, 2025
— Какво си се разположила? Събирай си багажа и се махай! — заяви свекървата в коледната вечер,...
Read More Read more about Какво си се разположила? Събирай си багажа и се махай! — заяви свекървата в коледната вечер, докато раздаваше подаръци на всички
Когато дъщеря ми преброи някого, когото не можехме да видим Screenshot_1

Когато дъщеря ми преброи някого, когото не можехме да видим

Иван Димитров Пешев декември 28, 2025
Когато дъщеря ми преброи някого, когото не можехме да видим Една вечер попитахме нашата 2,5-годишна дъщеря простичък...
Read More Read more about Когато дъщеря ми преброи някого, когото не можехме да видим
Задните светлини на хондата се разтвориха в сивата октомврийска мъгла и отнесоха със себе си сърцето ми – за поредните две седмици. Screenshot_9

Задните светлини на хондата се разтвориха в сивата октомврийска мъгла и отнесоха със себе си сърцето ми – за поредните две седмици.

Иван Димитров Пешев декември 28, 2025
Задните светлини на хондата се разтвориха в сивата октомврийска мъгла и отнесоха със себе си сърцето ми...
Read More Read more about Задните светлини на хондата се разтвориха в сивата октомврийска мъгла и отнесоха със себе си сърцето ми – за поредните две седмици.