Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 2100 лева заплата със средно образование, много бонуси, 200 лева ваучери и още придобивки – ето къде
  • Новини

2100 лева заплата със средно образование, много бонуси, 200 лева ваучери и още придобивки – ето къде

Иван Димитров Пешев декември 15, 2023
sdlkgkfdhkdfkhdjhgjhgjg.png

Попаднах на дискусия в социалните мрежи, в която се твърди, че в България не само има работа, но и, че тя може да е доста добре платена. Стига да имаш желание и да следиш обявите. Кауфланд беше дадена като пример за компания, която плаща доста добри заплати.

Реших да видя за какво точно става въпрос

Оказва се, че има обяви на Кауфланд, в които се търсят чистачки със заплати до 2100 лева. Като изисквания има такива за вежливо отношение към колегите и клиентите.

Ще трябва понякога да се помага на колегите с дейности свързани със стоките и продуктите в магазина. Единственото по-сериозно документално изискване е да имаш средно образование.

Започва се на 1800 лева, но след 1 година стават 1900, след 2 години – 2000 лева и 2100 лева след третата година

Имаш 3 месеца изпитателен срок, но трудовият договор е постоянен. Почива се на Коледа и на Нова година, тогава не се налага да работиш, като на много други места. Имаш и 22 дни платен годишен отпуск, тоест 2 допълнителни дни.

Работи се по 5 дни в седмицата, с гъвкаво време за работа според предварително съставен график

Можеш да си свършиш лични задачи, стига да се стиковаш с колегите. Ще получаваш и всеки месец 200 лева ваучери за храна.
Ако смяната започва пред 6 сутринта или свършва след 22 часа вечерта, компанията осигурява транспорт

Дават се коледни бонуси, дава се бонус, ако в семейството се роди дете – 600 лева. Служителите получават допълнителна здравна застраховка, подаръци за празниците, за семейства с ученици, спортна карта и много други. Включително обучения и курсове.
След като навършиш 5 години в компанията, имаш право на 3-месечен неплатен творчески отпуск, без никой да ти прави проблеми

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече е ясно кой е поръчал убийството на Алексей Петров
Next: Слави и Тошко със свирепа закана към парламента, страната може да пламне

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.