Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 23-годишна майка родила деца, които се раждат веднъж на 480 години
  • Новини

23-годишна майка родила деца, които се раждат веднъж на 480 години

Иван Димитров Пешев септември 17, 2022
dasvasvasdadc.jpg

Двойка от чешкия град Миловице, който е близо до Прага, вече имала един син, когато 23-годишната Александра Кинова разбрала, че пак е бременна.

Съпрузите научили, че ще имат повече от едно дете, но още не знаели „колко повече“ от едно…

Интересното е, че в семействата и на двамата родители се били раждали близнаци и те предполагали, че може да се окажат продължители на „семейната традиция“. И да си създадат своя собствена традиция!

На първия ултразвук им казали, че децата ще са повече от едно. Те вече се подготвяли морално за две или три. Но имали едно наум, че може и да не бъде точно така…

Не изпускай тези оферти:

Лекарят повикал Александра за повторна диагностика, за да уточни количеството ембриони. Това, което младите влюбени узнали, надминало и най-смелите им мечти.

Още интересни новини:

Доста дълго време скулпторът Ра Полет беше познат само на малцина.

Но през 2014 г. документален филм за него е номиниран за “Оскар” – Джефри Кароф създава филма “Копач на пещери”, където разказва на света за този необичаен човек.

Изненадващо, Ра е самоук скулптор. Превръща обикновените пещери на щата Ню Мексико в истински шедьоври! За 25 години от работата си майсторът е преобразил 14 пещери, вече е започнал работа по петнадесетата. Ра не наема помощници: той работи сам, а компания му прави неговото вярно куче, което винаги се върти някъде наблизо.

За да усъвършенства пещерите, Ра използва оригинални орнаменти, които създава интуитивно по свой вкус. Майсторът работи изключително с ръчни инструменти.

Някои пустинни храмове достигат височина 12 метра.

Пещера номер 15 трябва да се превърне във връх на творчеството на майстора – най-колосалната и красива.

Искате да се разходите из тези пещери? По-скоро заповядайте на тази виртуална обиколка с нас! Все още не сте имали такова преживяване – гарантираме ви!

Невероятно, нали? Не забравяйте да споделите тази невероятна красота с приятелите си – нека и те да се порадват и да се вдъхновят!

Това е истински шедьовър на един самоук творец!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Великобритания в шок след погребението! Принц Хари съсипва кралицата консорт Камила
Next: Дядо Николай плюе по Запада, но вместо руски часовник, носи Ролекс

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.