Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 23 г. се омъжи за 68 г. си приятел напук на всички: Ето как щастливо си живеят сега
  • Новини

23 г. се омъжи за 68 г. си приятел напук на всички: Ето как щастливо си живеят сега

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2023
sdasgaskasodkasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Огромната разлика в годините не е пречка за двама души, които се обичат. Доказателство за това е и историята на тези двама влюбени .

Любовта между Стефани и Дон е толкова голяма, че разликата от 45 години изобщо не ги притеснява.

 

Дон, който не е първа младост, е уверен в чувствата на своята половинка, макар и да не е петролен магнат, а най-обикновен пенсиониран строител.

Двамата имат едно дете. Дон обаче има още един наследник от предишния си брак, който е връстник на младата му съпруга. Може би и затова дълго се съпротивлява и не иска да става отново баща.

Но бързо се предава, защото осъзнава, че Стефани е млада и като всяка една жена трябва да почувства радостта от майчинството.

 

И така през 2018 г. се ражда синът им.

Между другото, именно появата на бебето помага за сближаването на Стефани с близките й, които до този момент не приемат сериозно възрастния й съпруг и смятат, че двамата скоро ще се разделят.

Дон е щастлив, че може да общува със семейството на младата си съпруга, макар че веднага поставя условие: ще се обръща към тъща си само по име и никога няма да й казва „бабо“, защото възрастта не позволява.

 

Майката на Стефани се съгласява бързо. Все пак е по-млада от зет си с цели 11 години.

Въпреки че близките на Стефани опитват да се примирят с избора й, обществото не може да го направи. Младата жена често е спирана от различни хора по улицата, които без капка притеснение я атакуват с въпроса: „Защо ти е нужен този старец?“.

 

Самият Дон също става обект на бурни критики, най-вече от приятелите си, които все още не могат да приемат, че подобен съюз е възможен и напълно нормален.

„Защо трябва да разваляш живота на младо и красиво момиче? На нея всичко й предстои, а ти, старче, се възползва от нейното лекомислие, укоряват го те.

Заради негативното мнение на обществото, съпрузите често канят журналисти в дома си и ги убеждават, че всичко между тях е наред.

 

Стефани всеки път подчертава, че нейният Дон не отстъпва по нищо на младите момчета и дори ги превъзхожда. Той е умен, мъдър и грижовен. Цялото си време посвещава на нея и прекрасния им син.

Младата жена е категорична, че именно такъв мъж й позволява да се чувства защитена, сякаш е зад бетонна стена.

А хората… Те ще вдигнат още малко шум около тази двойка и в крайна сметка ще свикнат. А когато медиите им предоставят нова тема за дискусия, напълно ще забрави за нея.

Вероятно само тъщата на Дон никога няма да се примири с избора на дъщеря си. Но любовта е такава! Когато двама души се обичат истински, нищо не е в състояние да им попречи да бъдат заедно. Дори и годините!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Турция загуби любими актьори
Next: Днес е Сирни Заговезни – искаме прошка! 3 неща, които да направите за здраве и берекет + рецепта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.