Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 24-годишният Начо Пантелеев е обвиняем за смъртта на Ферарио Спасов
  • Новини

24-годишният Начо Пантелеев е обвиняем за смъртта на Ферарио Спасов

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2023
sdfhsfdkhkmfghkmfdghgf.png

Стана ясно кой е обвиняем за смъртта на известния футболен треньор Ферарио Спасов.

 

Под ръководството на Окръжна прокуратура – Велико Търново се провежда разследване на тежкия пътен инцидент от 11.11.2023 г., при който след сблъсък на два леки автомобила на главния път I-4 София – Варна в района на с. Шереметя, община Велико Търново, загина Спасов. Това съобщиха от обвинението.

„След проведени интензивни следствени действия и преценка на събраните до момента доказателства по случая като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343 от НК (причиняване на смърт по непредпазливост при управление на МПС, вследствие на нарушаване на правилата за движение по пътищата) е привлечен 24-годишният Н. П. от гр. Лясковец.

Обвинението на този етап е за изгубен контрол над управлявания автомобил при мокра настилка. След произшествието водачът е тестван за употреба на алкохол и наркотици, като резултатът е отрицателен. Действията по разследването продължават“, добавиха от прокуратурата.

 

Както вече стана ясно, докато управлявал автомобила си „Фолксваген Голф“ от Горна Оряховица към Ловеч, Ферарио Спасов е бил пометен от бял „Мерцедес“, който летял с около 150 км/час.

Обвиняемият за смъртта на бившия треньор на Литекс и ЦСКА се казва Начо Пантелеев. 24-годишният мъж от Лясковец е познат на полицията, имал и други нарушения на пътя.

Преди три седмици той предизвикал инцидент с бързия си спортен автомобил и в центъра на Лясковец, като по чудо се разминало с пострадали. Пантелеев бил любител на високите скорости.

Във „Фейсбук“ Стилян Найденов пише следното: 

„Бог да прости Ферарио Спасов.
Джигит, познат на органите – Начо Пантелеев, на 24 г. от Лясковец, го връхлетял с над 150 км в час, на мокър път, край Шереметя в събота вечерта. Белият спортен мерцедес е ударил отзад и буквално е изхвърлил синия голф на Спасов на повече от 60 м.
Дано има справедливост и парите не решат присъдата, както често се случва“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо съсипахте Фермата и Мастър шеф?
Next: Бебче, появило се преди минути на този свят, направи нещо, което никое друго новородено в света не е правило

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.