Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 24-годишният Начо Пантелеев е обвиняем за смъртта на Ферарио Спасов
  • Новини

24-годишният Начо Пантелеев е обвиняем за смъртта на Ферарио Спасов

Иван Димитров Пешев ноември 12, 2023
sdfhsfdkhkmfghkmfdghgf.png

Стана ясно кой е обвиняем за смъртта на известния футболен треньор Ферарио Спасов.

 

Под ръководството на Окръжна прокуратура – Велико Търново се провежда разследване на тежкия пътен инцидент от 11.11.2023 г., при който след сблъсък на два леки автомобила на главния път I-4 София – Варна в района на с. Шереметя, община Велико Търново, загина Спасов. Това съобщиха от обвинението.

„След проведени интензивни следствени действия и преценка на събраните до момента доказателства по случая като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343 от НК (причиняване на смърт по непредпазливост при управление на МПС, вследствие на нарушаване на правилата за движение по пътищата) е привлечен 24-годишният Н. П. от гр. Лясковец.

Обвинението на този етап е за изгубен контрол над управлявания автомобил при мокра настилка. След произшествието водачът е тестван за употреба на алкохол и наркотици, като резултатът е отрицателен. Действията по разследването продължават“, добавиха от прокуратурата.

 

Както вече стана ясно, докато управлявал автомобила си „Фолксваген Голф“ от Горна Оряховица към Ловеч, Ферарио Спасов е бил пометен от бял „Мерцедес“, който летял с около 150 км/час.

Обвиняемият за смъртта на бившия треньор на Литекс и ЦСКА се казва Начо Пантелеев. 24-годишният мъж от Лясковец е познат на полицията, имал и други нарушения на пътя.

Преди три седмици той предизвикал инцидент с бързия си спортен автомобил и в центъра на Лясковец, като по чудо се разминало с пострадали. Пантелеев бил любител на високите скорости.

Във „Фейсбук“ Стилян Найденов пише следното: 

„Бог да прости Ферарио Спасов.
Джигит, познат на органите – Начо Пантелеев, на 24 г. от Лясковец, го връхлетял с над 150 км в час, на мокър път, край Шереметя в събота вечерта. Белият спортен мерцедес е ударил отзад и буквално е изхвърлил синия голф на Спасов на повече от 60 м.
Дано има справедливост и парите не решат присъдата, както често се случва“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо съсипахте Фермата и Мастър шеф?
Next: Бебче, появило се преди минути на този свят, направи нещо, което никое друго новородено в света не е правило

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.