Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 3 подправки, които само хитрите домакини слагат в киселото зеле
  • Новини

3 подправки, които само хитрите домакини слагат в киселото зеле

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2023
dsgdkgkdfkhfgkhfg.png

За да стане киселото зеле хрупкаво и сочно, важно е не само да се спазва технология за неговото приготвяне, но и да се добавят точните подправки. Само домакините с опит добавят дафинов лист, бахар и карамфил. Хрупкаво и сочно кисело зеле За да се постигне хрупкавост при ферментиране на зеленчука е важно да се добави сол. Това помага да се запази структурата на зеленчука.

Идеално съотношение: 1 супена лъжица сол за всеки килограм от зеленчука. Освен това през първите 2-3 дни от ферментацията е важно да потопите дървена пръчка в зелето, за да премахнете излишния въглероден диоксид. По отношение на коментираните подправки, които съдействат за запазване на сочността и крехкостта му, те трябва да са в следните количества за всеки килограм от зеленчука:

1 дафинов лист 2 зрънца бахар 1 глава карамфил Също така за всеки килограм от зеленчука може да добавите: 100 гр моркови 1/3 супена лъжица захар Зелките се измиват, почистват се най-горните листа, правят се два разреза под формата на кръст в кочана.

След това се подреждат в бидона. Количеството сол се изчислява според теглото на зелето и в случая то е по 1 супена лъжица за всеки килограм. Някои домакини предпочитат да се придържа към схемата – 400 гр сол на 10 л вода. Първо водата се кипва и след това се добавя солта към нея. Зелките се заливат с приготвената саламура.

Някои домакини предпочитат по-лесния вариант – поръсват зелките със сол и след това ги заливат с вода. След това се добавят морковите и изброените подправки. Най-малко на ниво от 10 см саламурата трябва да е покрила повърхността на зелките.

Най-отгоре се поставя дървена кръстачка, която да притиска плътно зелките и да не могат да изплуват на повърхността. През първата седмица претакането трябва да се осъществява най-малко 3-4 пъти седмично.

След това зелето може да се премести на постоянното си място за съхранение. То трябва да се държи на хладно и сухо място. Ако по повърхността на саламурата се е появила бяла пелена, отстранете я внимателно, без да разбърквате. Важно е да запомните, че саламурата не може да се подменя.

Това се дължи на факта, че ако изхвърлите първата течност, след това в нея няма да се образува млечна киселина, а това единствено ще доведе до влошаване качеството на туршията. В случая зелето ще стане лигаво и меко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това е най-опасната закуска за стомаха на възрастните хора
Next: Малцина са чували за този феномен в Родопите, а всеки трябва да го види с очите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.