Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • 38-годишен пловдивчанин е убит във Великобритания от хазяина си – за това ни сигнализира неговата съпруга – Кристина Иванова. Семейството има нужда от подкрепа.
  • Без категория

38-годишен пловдивчанин е убит във Великобритания от хазяина си – за това ни сигнализира неговата съпруга – Кристина Иванова. Семейството има нужда от подкрепа.

Иван Димитров Пешев март 18, 2025
Screenshot_21

38-годишен пловдивчанин е убит във Великобритания от хазяина си – за това ни сигнализира неговата съпруга – Кристина Иванова. Семейството има нужда от подкрепа.

Как се стига до трагедията?

На 18 февруари 2025 година мъжът заминава във Великобритания, с надеждата да осигури по-добро бъдеще за семейството си, най-вече за малката им дъщеричка.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

Докато търсел работа, той се настанил в жилището на местен англичанин. Двамата се познавали от лечебно заведение, в което българинът, който страдал от паник атаки, се лекувал. След престоя им в болницата те продължили да поддържат връзка.

По думите на опечалената съпруга хазяинът на мъжа ѝ е страдал от шизофрения.

„Споделяше ми, че на моменти се държал нормално, а в други моменти – говорел абсолютни небивалици. Не е споделял за агресия спрямо него. Реши да остане там, защото финансово беше най-благоприятно за него, наемът, който трябваше да плаща беше по силите му. Говорихме си, че когато си стъпи на краката и си намери работа – ще се премести при първа възможност“, разказва още съпругата на 38-годишния пловдивчанин.

На 10 март Кристина получава обаждане от местните власти в Англия. Съобщили ѝ, че съседите на съпруга ѝ са сигнализирали за размирици и викове.

„Полицията незабавно е отишла, но са намерили съпруга ми мъртъв. Извършителят е задържан, настанен е в психиатрична клиника – в момента е негоден за разговор“, допълни тя.

Заради паник атаките съпругът ѝ бил на медикаменти, изписани от психиатър – чувствал се сравнително добре. Опитал да насърчи своя хазяин да приема лекарствата си, той обаче отказвал.

„За съжаление финансово сме доста затруднени. Единственото ми желание в момента е да погреба мъжа си на родна земя. Това изисква непосилни за мен и моето семейство средства. Сумата възлиза на 10 000 лева“, каза още Христина.

МВнР е уведомено за инцидента чрез Посолството на Република България в Лондон.

В своя позиция от Външното ни министерство заявиха, че са предприети съответните действия за информиране на компетентните български институции по съответния ред.

„Посолството на Република България в британската столица има готовност, при желание от тяхна страна, да окаже съдействие в рамките на своите компетенции на близките на починалия български гражданин, което би могло да се изразява в предоставяне на контакти на адвокати, оформяне на документите при пренасяне на тленните останки, както и за издаване на акт за смърт“, заявяват още от МВнР.

Continue Reading

Previous: – Мамо – чу се тихият глас на момиченцето. Той сякаш идваше от празна стая.
Next: Когато мъжът и жената сключат брак, пръстените стават важен символ на ангажираност, лоялност и любов един към друг.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.