Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 38-годишният охранител Светлин Димитров – Хлебарката загина в Гробището на мутрите! Шефът му е
  • Новини

38-годишният охранител Светлин Димитров – Хлебарката загина в Гробището на мутрите! Шефът му е

Иван Димитров Пешев август 3, 2022
helbakrkarka.jpeg

Кадър ФБ, Булнюз

Вече е ясно какво е правил в Балкана 38-годишният врачанин Светлин Димитров-Хлебарката, който вчера падна по нелеп начин в пропаст недалеч от почивната станция на АЕЦ „Козлодуй“, научи ексклузивно агенция BulNews.

Дупката носи името „Невестина пропаст“ заради легендите, които я свързват с турското робство. Тя не е единствената в планината. Врачанският Балкан е осеян с множество понори, за които се говори, че са погълнали доста хора през годините на Прехода.

Затова и някои наричат мястото „Гробището на мутрите“.

Според „Бул нюз“ Светлин Хлебарката намерил на това място в планината два златни пръстена. Мъжът, който работи като охранител в местната фирма, разказал за находката на един от шефовете си и решили заедно да се върнат на същото място и да ровят за скрито съкровище.

Така вчера в следобедните часове двамата се качили в Балкана и отишли там, където били извадени двата пръстена. След като стигнали, Хлебарката поискал да покаже на шефа си колко дълбока дупка има наблизо и като доказателство решил да хвърли камък в нея. Приближил се до ръба, но в момента, в който замахнал, се подхлъзнал и тръгнал да пада. С последни сили се опитал да се задържи, но не успял и полетял в пропастта.

Шефът му веднага подал сигнал на тел. 112 и изчакал на място пристигането на полицията и планинските спасители. Малко по-късно при него пристигнали брат му Лъчезар и няколко фирмени охранители.

Късно снощи спасителният екип от София се спуснал в дупката, която била с диаметър около 3 м. и извадил тялото на Хлебарката. За съжаление той е загинал на място заради получените травми, несъвместими с живота.

Днес трябва да бъде извършена аутопсия на загиналия охранител.

Това не е първият случай търсачи на съкровища да си отиват по такъв начин. Преди около 15 години иманяр падна в дълбока понора край Божия мост при издирването на заровено имане. Във Враца се говори за още няколко случая, в които хора са отишли да копаят в Балкана и не са се върнали, а всичките са изчезнали в райони с дълбоки дупки.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нинова е безутешна! Бивш директор на Кинтекс: Имам документи за износа на оръжие! Корнелия е в центъра
Next: Пълен обрат! Каскадъорът от КАТ-Пловдив никак не е случаен! Той е

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.