Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 38-годишният охранител Светлин Димитров – Хлебарката загина в Гробището на мутрите! Шефът му е
  • Новини

38-годишният охранител Светлин Димитров – Хлебарката загина в Гробището на мутрите! Шефът му е

Иван Димитров Пешев август 3, 2022
helbakrkarka.jpeg

Кадър ФБ, Булнюз

Вече е ясно какво е правил в Балкана 38-годишният врачанин Светлин Димитров-Хлебарката, който вчера падна по нелеп начин в пропаст недалеч от почивната станция на АЕЦ „Козлодуй“, научи ексклузивно агенция BulNews.

Дупката носи името „Невестина пропаст“ заради легендите, които я свързват с турското робство. Тя не е единствената в планината. Врачанският Балкан е осеян с множество понори, за които се говори, че са погълнали доста хора през годините на Прехода.

Затова и някои наричат мястото „Гробището на мутрите“.

Според „Бул нюз“ Светлин Хлебарката намерил на това място в планината два златни пръстена. Мъжът, който работи като охранител в местната фирма, разказал за находката на един от шефовете си и решили заедно да се върнат на същото място и да ровят за скрито съкровище.

Така вчера в следобедните часове двамата се качили в Балкана и отишли там, където били извадени двата пръстена. След като стигнали, Хлебарката поискал да покаже на шефа си колко дълбока дупка има наблизо и като доказателство решил да хвърли камък в нея. Приближил се до ръба, но в момента, в който замахнал, се подхлъзнал и тръгнал да пада. С последни сили се опитал да се задържи, но не успял и полетял в пропастта.

Шефът му веднага подал сигнал на тел. 112 и изчакал на място пристигането на полицията и планинските спасители. Малко по-късно при него пристигнали брат му Лъчезар и няколко фирмени охранители.

Късно снощи спасителният екип от София се спуснал в дупката, която била с диаметър около 3 м. и извадил тялото на Хлебарката. За съжаление той е загинал на място заради получените травми, несъвместими с живота.

Днес трябва да бъде извършена аутопсия на загиналия охранител.

Това не е първият случай търсачи на съкровища да си отиват по такъв начин. Преди около 15 години иманяр падна в дълбока понора край Божия мост при издирването на заровено имане. Във Враца се говори за още няколко случая, в които хора са отишли да копаят в Балкана и не са се върнали, а всичките са изчезнали в райони с дълбоки дупки.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нинова е безутешна! Бивш директор на Кинтекс: Имам документи за износа на оръжие! Корнелия е в центъра
Next: Пълен обрат! Каскадъорът от КАТ-Пловдив никак не е случаен! Той е

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.