Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 4-годишно момче се удави в езеро – години по-късно малкият непознат се появява на снимка от моминско парти
  • Новини

4-годишно момче се удави в езеро – години по-късно малкият непознат се появява на снимка от моминско парти

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
erdytytuftyutu.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преразглеждането на снимки, направени с приятели, винаги е страхотно забавление. И това направиха група приятели след моминско парти за една от тях.

Момичетата направиха много снимки пред езеро в Шотландия, Обединеното кралство. Но имаше нещо, за което не бяха подготвени: на една от снимките се появи неочакван гост.

Беше незабравимо моминско парти. Беше 2017 г. и момичетата бяха резервирали престоя си в хотел The Coylet Inn, на Lough Eck, в Шотландия.

Сградата, в която се намира хотелът, е построена през 1650 г. и е в идилия на шотландската природа, заобиколена от гориста местност и с изглед към голямо езеро.

Мястото е идеално за тези, които искат да си починат близо до природата и въпреки че има една стара „история за призраци“, това не изглежда да възпира гостите на този идиличен хотел.
Странна снимка от моминско парти

Когато самотните момичета пристигнаха в The Coylet Inn това лято, те не знаеха за тъмната история, която се случи там, пише Little Things https://vazhno.bg/.

Облечени и подготвени за забавна вечер, десетте момичета – включително булката – се наредиха пред езерото. Бяха готови за груповата снимка.

Момичетата бяха в две опашки, всички заедно и усмихнати.

Непознато лице на снимката

По-късно, когато разгледаха снимките, една особено ги накара да потръпнат.

На снимката вместо 10 се появиха 11 души.

В долния ляв ъгъл на снимката има момче, което гледа момичетата. Никой не го беше виждал преди, нито по време на снимките.

Момчето не е било гост в хотела и се появява само на една от груповите снимки, тази на момичетата пред езерото.

Момичетата се почувстваха неудобно и когато по-късно разбраха какво се е случило преди години в това езеро, изтръпнаха.
удави се преди много години

Хотел Coylet в Шотландия е известен не само с красивата си природа. Според легендата преди години четиригодишно момченце е отседнало с майка си в хотела.

Една вечер момчето, докато спи, влезе в езерото и се удави. Когато го намериха на следващия ден, тялото му беше посиняло от студ.

Когато момичетата научиха историята и видяха снимката, те събраха нещата си и си тръгнаха.

Ако момчето на снимката беше същото момче, което се удави в езерото преди години, те не биха посмели да прекарат друга нощ там.

Вярвате ли в истории за духове? Побиват ме тръпки от тази история! Споделете го с други хора, за да видите какво мислят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сeмeйcтвoтo c 11-тe мaлчугaни oт Руce c рекорден бpoй oтлични oцeнки
Next: Наш лекар разкри тайната как да спим спокойно в жегите

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.