Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 4-годишно момче се удави в езеро – години по-късно малкият непознат се появява на снимка от моминско парти
  • Новини

4-годишно момче се удави в езеро – години по-късно малкият непознат се появява на снимка от моминско парти

Иван Димитров Пешев юли 16, 2023
erdytytuftyutu.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Преразглеждането на снимки, направени с приятели, винаги е страхотно забавление. И това направиха група приятели след моминско парти за една от тях.

Момичетата направиха много снимки пред езеро в Шотландия, Обединеното кралство. Но имаше нещо, за което не бяха подготвени: на една от снимките се появи неочакван гост.

Беше незабравимо моминско парти. Беше 2017 г. и момичетата бяха резервирали престоя си в хотел The Coylet Inn, на Lough Eck, в Шотландия.

Сградата, в която се намира хотелът, е построена през 1650 г. и е в идилия на шотландската природа, заобиколена от гориста местност и с изглед към голямо езеро.

Мястото е идеално за тези, които искат да си починат близо до природата и въпреки че има една стара „история за призраци“, това не изглежда да възпира гостите на този идиличен хотел.
Странна снимка от моминско парти

Когато самотните момичета пристигнаха в The Coylet Inn това лято, те не знаеха за тъмната история, която се случи там, пише Little Things https://vazhno.bg/.

Облечени и подготвени за забавна вечер, десетте момичета – включително булката – се наредиха пред езерото. Бяха готови за груповата снимка.

Момичетата бяха в две опашки, всички заедно и усмихнати.

Непознато лице на снимката

По-късно, когато разгледаха снимките, една особено ги накара да потръпнат.

На снимката вместо 10 се появиха 11 души.

В долния ляв ъгъл на снимката има момче, което гледа момичетата. Никой не го беше виждал преди, нито по време на снимките.

Момчето не е било гост в хотела и се появява само на една от груповите снимки, тази на момичетата пред езерото.

Момичетата се почувстваха неудобно и когато по-късно разбраха какво се е случило преди години в това езеро, изтръпнаха.
удави се преди много години

Хотел Coylet в Шотландия е известен не само с красивата си природа. Според легендата преди години четиригодишно момченце е отседнало с майка си в хотела.

Една вечер момчето, докато спи, влезе в езерото и се удави. Когато го намериха на следващия ден, тялото му беше посиняло от студ.

Когато момичетата научиха историята и видяха снимката, те събраха нещата си и си тръгнаха.

Ако момчето на снимката беше същото момче, което се удави в езерото преди години, те не биха посмели да прекарат друга нощ там.

Вярвате ли в истории за духове? Побиват ме тръпки от тази история! Споделете го с други хора, за да видите какво мислят.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сeмeйcтвoтo c 11-тe мaлчугaни oт Руce c рекорден бpoй oтлични oцeнки
Next: Наш лекар разкри тайната как да спим спокойно в жегите

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.