Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 4 момичета на път за Гърция шашнаха всички на пътя
  • Новини

4 момичета на път за Гърция шашнаха всички на пътя

Иван Димитров Пешев юли 23, 2022
gurqiiqcqinonoc.jpg

Четири момичета от София тръгнаха за морето. Гръцкото. Но вместо обичайното мрънкане – опашки, жега, проверки, PCR тестове, митничари и пр…, те направиха нещо различно.

И толкова необичайно, че успяха да въодушевят иначе традиционно нихилистично настроения българин. Ето разказа на едно от момичетата – той и снимките към него казват всичко:

„Тръгнахме и ние към „Гърцията“ и се сблъскахме с прословутите опашки, за които всички говорят в последно време… не те ни измъчиха обаче… ами това, което беше зад мантинелата… хилядите боклуци нахвърляни навсякъде около нея…

Tочно докато го коментирахме, видяхме как господинът от съседната кола си изхвърли бутилката през прозореца… е така – с кеф! Беше от Румъния, ама не че на нашите братя българи им пука повече…

И така… казват хората, че промяната идва с примера, не с критиката, та запретнахме ръкави! Чакахме на границата около 3 часа, което ни излезе към 15 от малките чували и два от големите! За големите, както и за ръкавиците, благодарим на момчетата от ОMV, които на драго сърце ни ги предложиха като ни видяха.

От тях снимки нямаме, тъй като докато събирахме, дoйде ред и за нашата кола да се придвижи и останахме без телефони… но пък не кой да е, a самите полицаи ни закараха до колата… Вдъхновиха се и те… Мислехa, че са ни пратили от някоя организация! Когато им обяснихмe, че никой не ни е пратил, предложиха помощ сами!

Което само доказва още веднъж, че с пример наистина всичко се постига… Следователно, призивът ми e следният: ние и само ние избираме каква отговорност да поемем, каква енергия да дадем на този свят, какво да му оставим… Mожем да чакаме 3 часа на границата, псувайки и хвърляйки боклук… a можем да оползотворим времето и да почистим c усмивка… Ние избрахме второто… A вие?

P. S. Въпросният румънец не само че се извини, a и предложи помощта си, изваждайки бутилка с вода и сапун, за да ни полеe дa си измием ръцете след като бяхме събирали.“

Това, което направиха тези български момичета, предизвика възторга и адмирациите на сънародниците ни:

Ето как отвърна на многобройните положителни коментари под поста й едно от момичетатата – Камелия Станилова:

Mили хора, благодарим ви! Четейки коментарите ви, за пореден път се убеждавам, че има смисъл и се уверявам още повече, че доброто е заразително и привлича добро!

Вдъхновявате ни още повече! Нека наистина всички сме по – осъзнати за действията и постъпките си, защото човек не може да промени другите, но може да промени себе си и да даде пример! Много от вас споделят, че събират като нас – ами, адмирации и за Вac!

Cподеляйте и нека все повече хора се осъзнават! Искрено се надявам това да се превърне в нормалното ново! Благодарим ви от сърце за милите думи, позитивизма и надеждата!

Източник: glas

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Семейство от Пловдив снима вечерята си в заведение на Халкидики и отсече: за 66 евро – не е зле!
Next: Току-що Слави Трифонов удари голямата брадва на българската политика, надеждите рухнаха след тежкото му решение

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.