Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 4-годишно дете уби баба си
  • Новини

4-годишно дете уби баба си

Иван Димитров Пешев октомври 7, 2022
dacascashoastas.png

Микробус потегли и премаза 60-годишна жена от махала Хайдушка в селото. Жестока трагедия потресе благоевградкото село Лешко. В микробуса е бил 4-годишният и внук, който завъртял ключа, оставен от баща му на таблото.

Детето си играело в кабината на буса, пред погледа на родителите си.
Влязло, минути преди злощастния инцидент, разказват хората.

Бащата слязъл от буса, за да внесе нещо в къщата ,но забравил ключовете на таблото.

Внезапно буса тръгнал безконтролен. Минал през жената,която била наблизо.

Не изпускай тези оферти:

Оперативна група от полицията е направила оглед на мястото на жестокия инцидент. Родителите са в шок.

Източник на новината: news2.bg


Още криминални новини:

В сряда при спецоперация за противодействие на престъпления срещу интелектуалната собственост и данъчното законодателство служители на пловдивския отдел „Икономическа полиция“ задържали 38-годишна жена.

Установено е, че в качеството си на едноличен собственик и управител на търговско дружество тя разпространявала фалшиви маркови дрехи, обувки и аксесоари, които предлагала чрез специално създадени страници в социалната мрежа, а поръчките на клиентите изпълнявала чрез фирма за куриерски услуги.

В хода на проверката са претърсени адресът на жената – апартамент и прилежащо складово помещение, както и ползван куриерски офис. Общо са открити и иззети около 3000 артикула, означени с лого на над 11 регистрирани търговски марки, обект на изключително право и използвани без основание.

Предстои да бъдат назначени съответните експертизи за оценка на конфискуваната продукция и определяне на размера на нанесените щети за държавния бюджет. По предварителни данни става дума за стотици хиляди левове.

В рамките на образуваното досъдебно производство по чл. 172б от НК процесуално-следствените действия продължават под надзора на Районна прокуратура – Пловдив.


Още криминални новини:

9 години лишаване от свобода, без да се признава евентуална умисъл получи на първа инстанция Кристиан Николов, който уби журналиста Милен Цветков.

Прокуратурата поиска 15 години затвор, а според адвоката на близките на загиналия Менко Менков, делото ще стигне до трета инстанция.

„Основният спор е формата на вината, която държавното обвинение и ние като частни обвинители, поддържаме пред съда. Ние твърдим, че следва да бъде квалифицирано деянието като такова, извършено при условията на евентуален умисъл. До настоящия момент нашата теза не е приета от съдебните инстанции“, обясни пред Нова тв Менков.

По думите на първа инстанция е наложено високо наказание според обвинението, по което се предвиждат от 3 до 15 години затвор.

„Първоинстанционният съдебен състав е наложил наказание над средния размер. Присъдата е значителна по размер с оглед квалификацията. Ако по-горните инстанции приемат тезата на държавното и частното обвинение и преценят, че става въпрос за евентуален умисъл, тогава претендираме деяние, при което законът предвижда в единия случай от 10 до 20 години затвор, в другия – от 15 до 20 или доживотен затвор“, обясни Менков.

Кристиан Николов отрича да е употребявал наркотици, а твърди, че е употребявал чай и паста. „Тази негова теза е опровергана от всички доказателства по делото. Те сочат, че е употребил няколко вида наркотични вещества – амфетамини, кокаин, тетрохидрокарабинол, който се съдържа в марихуаната. Не могат да бъдат приети чрез изпиване на чай или миене на зъби“, коментира Менко Менков.

Той обясни, че в случая не може да се говори за обвинение за пряк умисъл. „Но дали пряк, или евентуален умисъл – наказанията са едни и същи“, обясни Менков.

Адвокатът припомни, че доказателствата по делото сочат, че Николов се е движел със 195 км/ч при ограничение от 50 в централната градска част.

„Доказано е, че няма реакция на водача, не е предприел никакви мерки нито да спре, нито да намали скоростта, нито някаква маневра, за да се опита да предотврати удара. Разчитал е на провидение, на шанс, разчитал е на нищо, така както казва теорията, за да е налице умисъл“, каза Менков.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кошмар с Емили: Опитаха да ме убият!
Next: Константин не може да говори

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.