Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 45-г. жена се влюби в 16-г. момче и живее с него вече 15 години
  • Новини

45-г. жена се влюби в 16-г. момче и живее с него вече 15 години

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
ejnajsnjasselee.jpg

60-годишната Мерилин Бътидж и 31-годишният ѝ съпруг Уилям Смит от английския град Кроули, Западен Съсекс, са отпразнували 12-ата годишнина от сватбата си и 15 години съвместен живот, съобщава „Дейли Мейл“.

Британката, която е майка на седем деца, се запознава с бъдещия си избраник през 2006 г., когато Смит е на 16 години. Тийнейджърът бил приятел с един от синовете на жената и често идвал в дома ѝ.

Според влюбените, те веднага усетили взаимно привличане, но младият мъж се колебаел дали да се отдаде на чувствата си, защото се страхувал как ще бъде възприето.

Въпреки това отношенията между тях започват да се развиват бързо и през април 2009 г. двойката сключва брак.

Не изпускай тези оферти:

Много от близките и приятелите на двойката престават да общуват с тях. Сред тях са и шест от седемте деца на Бйтидж и сега британката общува само със сина си, който е приятел на съпруга ѝ. Смит е изгубил връзка с всички членове на семейството си.

„Бяхме сме в ада. Дори и сега ни пукат гумите на колата и безброй пъти са ме наричали педофилка. Хората просто не могат да ни оставят на мира“, споделя Бътидж.

Съпрузите допълват, че въпреки всички трудности не съжаляват за избора си. „Знаех, че между нас има нещо специално. Тя беше и все още е жената на моите мечти“, казва Смит.

Сега двойката събира пари, за да заснеме филм за любовната си история. Те искат да разкажат историята си на хората и да променят отношението към двойките с възрастови различия.

Превод и редакция: БЛИЦ

Още интересни статии:

С течение на времето по пералнята се образува плака и се събира мръсотия, а главен виновник е твърдата вода, която тече по тръбите в градовете. Разбира се, би било възможно да се постави филтър, но не всеки може да си го позволи.

Можете обаче да правите редовно (на всеки 3-4 месеца) почистване на пералнята по описания по-долу начин, без при това да използвате никакви химикали!

лимонена киселина

Пригответе 4 пакетчета с лимонена киселина от 15 грама. Изсипете ги в отделението за перилен препарат и включете нормален цикъл на пране (пълен цикъл). Оставете машината да се „измие“ напълно с лимонена киселина.

Не е нужно да правите нищо друго! Пералнята сама ще измие остатъците от киселина по време на изплакване. Правете тази процедура на всеки 3 месеца, а може и по-често, ако е необходимо и ако водата във вашия район е много твърда.

Още интересни статии:

За мен това е една от онези рецепти, в които се влюбваш буквално от пръв поглед! И веднага си казваш, че ще я направиш.

А след като опитах крайния резултат, веднага разбрах, че тя ще остане в нашето семейство за дълго време, защото ястието е изключително вкусно, има представителен вид, процесът на готвене е доста увлекателен. А децата… Те бяха не по-малко възхитени от възрастните.

Тази запеканка, наречена „Торбата на балканския овчар”, е засищащо и вкусно ястие с гъбки в легло от кайма. Изглежда доста интересно и оригинално, което го прави идеално и за празничната трапеза.

Приготвянето му изобщо не е трудно, а крайният резултат определено ще ви изненада много приятно.

Необходими продукти:

600 гр. кайма
300 гр. гъби печурки
100 гр. бекон
2 глави лук
1 домат
100 гр. сирене за тост
80 гр. барбекю сос
2 суп. лъжици галета
2 суп. лъжици растително масло
сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне:

Нарежете лука на полумесеци, а гъбите на филийки. Загрейте растителното масло в тигана и запържете лука. След като омекне, добавете гъбите, малко сол и черен пипер и запържете за кратко, така че течността да няма време да се изпари.

Свалете тигана котлона и го оставете, за да може лукът и гъбите да поизстинат.

Добавете галета и черен пипер към каймата и омесете. Вземете малко от каймата и оформете кръгла тортичка. Намокрете чаша в студена вода и я поставете в средата на тортата. С мокри ръце оформете каймата около нея, а отстрани увийте две ленти бекон.

Внимателно, придържайки чашата с кайма с ръка, я извадете. На дъното сложете една чаена лъжичка от соса барбекю сос, а отгоре сложете от плънката с гъбите.

Нарежете доматите на филийки и поставете по една върху гъбите, а най-отгоре – парче сирене.

Поставете готовите “торбички” върху тава, застлана с хартия за печене. Печете 30 минути в предварително загрята на 180 градуса фурна.

Това е всичко! Добър апетит!

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вече имаме богати пенсионери! Вижте кои са ощетените с пари
Next: Дядо с ударена Жигула разплака мрежата, всички искат да помагат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.