Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 5 бона заплата у нас, търсят спешно хора
  • Новини

5 бона заплата у нас, търсят спешно хора

Иван Димитров Пешев април 23, 2024
vsdfvfdbfgdnbgfhnghngh.png

Хотелиери и ресторантьори по Северното Черноморие са принудени да наемат работници от Индонезия и Индия, защото няма достатъчно желаещи българи за летния сезон. Студентите, които изучават туристически специалности, все по-рядко искат да работят в бранша.

Заради липсата на желаещи да работят в туризма, от бранша доскоро са разчитали на кадри от Източна Европа. Войната в Украйна обаче е затруднила и този процес. Хотелиерите сега трябва да търсят работници и от по-далечни части на света, информира БНТ.

Към момента от Бюрото по труда във Варна са обявили 700 свободни работни места за кадри в туризма. Най-много се търсят камериери и сервитьори. Другите свободни позиции са за бармани, готвачи и администратори на рецепция. В сезонните търговски обекти се търсят продавачи. Какви са причините за липсата на кадри в туризма?

Според хотелиерите, късият летен сезон принуждава много от българските работници да търсят реализация там, където има постоянна заетост.

„Заради пандемията туризмът загуби много ценни кадри, които по неволя се принудиха да се преквалифицират и започнаха на други работни места. За съжаление, тези кадри няма как да ги върнем“, категоричен е Станислав Стоянов, хотелиер.

„Аз забелязвам и нежелание дори да трупат опит по време на сезоните. По наше време търсихме връзки, за да си намерим работа, сега трябват огромни връзки, за да убедиш някой да отиде да работи на сезонна работа“, каза проф. Стоян Маринов, Варненска туристическа камара.

Според експертите, решението на проблема с кадрите е в ръцете на бизнеса.

„Да оставят повече хора на целогодишна работа, с целогодишни заплати, по този начин да сформират стабилни екипи от знаещи и можещи, които през сезона ще сформират екипи, така че да се работи за удоволствие“, отбеляза проф. Стоян Маринов, Варненска туристическа камара.

От Бюрото по труда във Варна отново ще организират трудова борса, на която работодатели и безработни сверяват очакванията си.

Очаква се през тази година един хотелски администратор да получава заплата между 1300 и 1500 лева. Редовите готвачи ще вземат до 2500 лева на месец, а главните готвачи над 5000 лева, пише Петел.бг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Италианска легенда влезе в Капките, но стана гаф
Next: Иван 4 години живее на улицата, оставен на произвола. Осиновяват го кучета: Проси корички хляб в пекарните и забравя да говори

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.