Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 5 бона заплата у нас, търсят спешно хора
  • Новини

5 бона заплата у нас, търсят спешно хора

Иван Димитров Пешев април 23, 2024
vsdfvfdbfgdnbgfhnghngh.png

Хотелиери и ресторантьори по Северното Черноморие са принудени да наемат работници от Индонезия и Индия, защото няма достатъчно желаещи българи за летния сезон. Студентите, които изучават туристически специалности, все по-рядко искат да работят в бранша.

Заради липсата на желаещи да работят в туризма, от бранша доскоро са разчитали на кадри от Източна Европа. Войната в Украйна обаче е затруднила и този процес. Хотелиерите сега трябва да търсят работници и от по-далечни части на света, информира БНТ.

Към момента от Бюрото по труда във Варна са обявили 700 свободни работни места за кадри в туризма. Най-много се търсят камериери и сервитьори. Другите свободни позиции са за бармани, готвачи и администратори на рецепция. В сезонните търговски обекти се търсят продавачи. Какви са причините за липсата на кадри в туризма?

Според хотелиерите, късият летен сезон принуждава много от българските работници да търсят реализация там, където има постоянна заетост.

„Заради пандемията туризмът загуби много ценни кадри, които по неволя се принудиха да се преквалифицират и започнаха на други работни места. За съжаление, тези кадри няма как да ги върнем“, категоричен е Станислав Стоянов, хотелиер.

„Аз забелязвам и нежелание дори да трупат опит по време на сезоните. По наше време търсихме връзки, за да си намерим работа, сега трябват огромни връзки, за да убедиш някой да отиде да работи на сезонна работа“, каза проф. Стоян Маринов, Варненска туристическа камара.

Според експертите, решението на проблема с кадрите е в ръцете на бизнеса.

„Да оставят повече хора на целогодишна работа, с целогодишни заплати, по този начин да сформират стабилни екипи от знаещи и можещи, които през сезона ще сформират екипи, така че да се работи за удоволствие“, отбеляза проф. Стоян Маринов, Варненска туристическа камара.

От Бюрото по труда във Варна отново ще организират трудова борса, на която работодатели и безработни сверяват очакванията си.

Очаква се през тази година един хотелски администратор да получава заплата между 1300 и 1500 лева. Редовите готвачи ще вземат до 2500 лева на месец, а главните готвачи над 5000 лева, пише Петел.бг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Италианска легенда влезе в Капките, но стана гаф
Next: Иван 4 години живее на улицата, оставен на произвола. Осиновяват го кучета: Проси корички хляб в пекарните и забравя да говори

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.