Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 5 бона заплата у нас, търсят спешно хора
  • Новини

5 бона заплата у нас, търсят спешно хора

Иван Димитров Пешев април 23, 2024
vsdfvfdbfgdnbgfhnghngh.png

Хотелиери и ресторантьори по Северното Черноморие са принудени да наемат работници от Индонезия и Индия, защото няма достатъчно желаещи българи за летния сезон. Студентите, които изучават туристически специалности, все по-рядко искат да работят в бранша.

Заради липсата на желаещи да работят в туризма, от бранша доскоро са разчитали на кадри от Източна Европа. Войната в Украйна обаче е затруднила и този процес. Хотелиерите сега трябва да търсят работници и от по-далечни части на света, информира БНТ.

Към момента от Бюрото по труда във Варна са обявили 700 свободни работни места за кадри в туризма. Най-много се търсят камериери и сервитьори. Другите свободни позиции са за бармани, готвачи и администратори на рецепция. В сезонните търговски обекти се търсят продавачи. Какви са причините за липсата на кадри в туризма?

Според хотелиерите, късият летен сезон принуждава много от българските работници да търсят реализация там, където има постоянна заетост.

„Заради пандемията туризмът загуби много ценни кадри, които по неволя се принудиха да се преквалифицират и започнаха на други работни места. За съжаление, тези кадри няма как да ги върнем“, категоричен е Станислав Стоянов, хотелиер.

„Аз забелязвам и нежелание дори да трупат опит по време на сезоните. По наше време търсихме връзки, за да си намерим работа, сега трябват огромни връзки, за да убедиш някой да отиде да работи на сезонна работа“, каза проф. Стоян Маринов, Варненска туристическа камара.

Според експертите, решението на проблема с кадрите е в ръцете на бизнеса.

„Да оставят повече хора на целогодишна работа, с целогодишни заплати, по този начин да сформират стабилни екипи от знаещи и можещи, които през сезона ще сформират екипи, така че да се работи за удоволствие“, отбеляза проф. Стоян Маринов, Варненска туристическа камара.

От Бюрото по труда във Варна отново ще организират трудова борса, на която работодатели и безработни сверяват очакванията си.

Очаква се през тази година един хотелски администратор да получава заплата между 1300 и 1500 лева. Редовите готвачи ще вземат до 2500 лева на месец, а главните готвачи над 5000 лева, пише Петел.бг.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Италианска легенда влезе в Капките, но стана гаф
Next: Иван 4 години живее на улицата, оставен на произвола. Осиновяват го кучета: Проси корички хляб в пекарните и забравя да говори

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.