Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 5 начина, по които да използвате содата в градината – здрава и богата реколта и без вредители в почвата
  • Новини

5 начина, по които да използвате содата в градината – здрава и богата реколта и без вредители в почвата

Иван Димитров Пешев април 28, 2024
adsvsdfvbfdbdfnghnfghn.png

Сода в градината – ето за какво може да ви бъде полезна!
Содата за хляб може да се използва по различни начини в дома. Мнозина не знаят, че тя е много полезна и в градината.
За поливане на цветята
Ако не сте поливали цветята от няколко дни или сте забелязали, че не изглеждат добре, добавете малко сода бикарбонат към водата за поливане.

Срещу мравките в градината

Просто добавете пет чаени лъжички пудра захар в купа и я смесете със сода за хляб. Не използвайте кристална захар, а само пудра захар, защото мравките са достатъчно умни, за да отделят зърната захар от содата. Когато ядат сода за хляб, смесена със захар, това ще ги унищожи.

За да сте сигурни, че сте убили всички мравки, напръскайте пътя им с оцет. Това със сигурност ще ги убие, защото оцетът съдържа фунгицид, който е смъртоносен за мравките.

Сода и мляко за доматите

Ако забележите следи от фитофтора, реагирайте незабавно, в противен случай болестта ще се разпространи бързо.

Млякото действа благодарение на своите антибиотични свойства. Обикновено, се използва краве или козе мляко, което трябва да се смеси с вода в съотношение 1:10 (например 100 мл мляко на 1 литър вода). С тази смес пръскайте листата от всички страни, особено отдолу, веднъж седмично.

Между другото, млякото е отличен тор за растението, така че от време на време можете да поливате доматите с тази смес.

Срещу листни въшки

За да премахнете въшките, смесете брашно и сода за хляб в равни пропорции и поръсете нападнатите растения с тази смес. Въшките ще отстъпят и няма да ви безпокоят за известно време.

Срещу змии

Никой не обича да среща змии, особено отровни змии, в градината, до цветята или по пътя към дома. Направете малки купчини сода на интервали от един до два метра. Можете да ги използвате в градината, тревата, бетонните повърхности или за всяка друга основа и дори на покрива. Когато содата се овлажни, излъчва миризма, която ние не можем да усетим, но е непоносима за змиите.

Това за полезни начини, по които можете да използвате сода в градината.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Производители бесни: Нямат ли срам? Купуват марулята от борсата за 10 ст., продават я за…
Next: Mокрите кърпички отиват в историята, ето каква е причината

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.