Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 5 начина, по които да използвате содата в градината – здрава и богата реколта и без вредители в почвата
  • Новини

5 начина, по които да използвате содата в градината – здрава и богата реколта и без вредители в почвата

Иван Димитров Пешев април 28, 2024
adsvsdfvbfdbdfnghnfghn.png

Сода в градината – ето за какво може да ви бъде полезна!
Содата за хляб може да се използва по различни начини в дома. Мнозина не знаят, че тя е много полезна и в градината.
За поливане на цветята
Ако не сте поливали цветята от няколко дни или сте забелязали, че не изглеждат добре, добавете малко сода бикарбонат към водата за поливане.

Срещу мравките в градината

Просто добавете пет чаени лъжички пудра захар в купа и я смесете със сода за хляб. Не използвайте кристална захар, а само пудра захар, защото мравките са достатъчно умни, за да отделят зърната захар от содата. Когато ядат сода за хляб, смесена със захар, това ще ги унищожи.

За да сте сигурни, че сте убили всички мравки, напръскайте пътя им с оцет. Това със сигурност ще ги убие, защото оцетът съдържа фунгицид, който е смъртоносен за мравките.

Сода и мляко за доматите

Ако забележите следи от фитофтора, реагирайте незабавно, в противен случай болестта ще се разпространи бързо.

Млякото действа благодарение на своите антибиотични свойства. Обикновено, се използва краве или козе мляко, което трябва да се смеси с вода в съотношение 1:10 (например 100 мл мляко на 1 литър вода). С тази смес пръскайте листата от всички страни, особено отдолу, веднъж седмично.

Между другото, млякото е отличен тор за растението, така че от време на време можете да поливате доматите с тази смес.

Срещу листни въшки

За да премахнете въшките, смесете брашно и сода за хляб в равни пропорции и поръсете нападнатите растения с тази смес. Въшките ще отстъпят и няма да ви безпокоят за известно време.

Срещу змии

Никой не обича да среща змии, особено отровни змии, в градината, до цветята или по пътя към дома. Направете малки купчини сода на интервали от един до два метра. Можете да ги използвате в градината, тревата, бетонните повърхности или за всяка друга основа и дори на покрива. Когато содата се овлажни, излъчва миризма, която ние не можем да усетим, но е непоносима за змиите.

Това за полезни начини, по които можете да използвате сода в градината.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Производители бесни: Нямат ли срам? Купуват марулята от борсата за 10 ст., продават я за…
Next: Mокрите кърпички отиват в историята, ето каква е причината

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.