Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 5 прости правила, за да доживеем 100 години
  • Новини

5 прости правила, за да доживеем 100 години

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
fghfghgfhfree.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Много хора дори не се надяват да отпразнуват 100-годишнината си. Напразно е така, защото да живееш дълъг и щастлив живот е много по-лесно, отколкото изглежда. Достатъчно е, след навършване на 40 години, да придобиете добри навици.

Яжте правилно

Пенсионерите от Окинава, архипелаг между Япония и Тайван, живеят средно до 85 години и почти не страдат от болести, свързани с възрастта. Всичко е свързано със здравословното им хранене, което почти не съдържа захар, сол и наситени мазнини. Окинавите ядат риба, ориз, водорасли, тофу и зеленчуци. И те никога не преяждат.

Не се сърди

През 2007 г. режисьорът Тим Самуелс създава рок група от възрастни хора. Екипът, който пее известни песни, разтърси британските класации и събра от Youtube над пет милиона гледания. Когато един от участниците в групата, 83-годишната Грейс Кук, беше попитана как успява да води такъв активен и жизнеспособен живот, тя отговори: „Прощавам всичко. Не знам как да се ядосвам на някого. „.

Спорт

Не забравяйте колко често отлагате спорта, имайки предвид факта, че „възрастта ви не позволява“. Междувременно през 2011 г. 100-годишният Робърт Маршанд кара с 23 километра в час стационарно колело. За сравнение средната скорост на колоездене е 12 км / ч. Рекордьорът призна, че никога не е пушил нито една цигара през целия си живот и се е опитвал почти да не пие алкохол.

Погрижете се за зъбите си

Често посещавайте стоматолога не само заради красивата усмивка, но и защото болестите на зъбите влияят негативно на сърцето, както и на когнитивните умения. Храната трябва да се дъвче, и тъй като възрастните хора често имат големи проблеми със зъбите си, те консумират само течна храна, което се отразява отрицателно върху способността за възприемане на информацията.

Отделете време за себе си.

Всеки ден консумираме огромно количество информация, общуваме с десетки хора и почти не прекарваме време насаме със себе си. Въпреки това, за вътрешната хармония, личното пространство е от съществено значение. Опитайте се да си подарите поне половин час на ден – разходка, слушане на музика, четене или рисуване. Основното нещо е, че по това време никой не ви разсейва.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За да оцелее на млада жена й искат 50 000 евро, събрала е едва 5361 лв.
Next: Най-древният манастир в Европа е в България, а водата в аязмото има голяма лечебна сила

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.