Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 50 дни майка не може да погребе сина си Виктор, убит в Германия
  • Новини

50 дни майка не може да погребе сина си Виктор, убит в Германия

Иван Димитров Пешев декември 8, 2022
spteoteoosaoshash.png

Близо 50 дни Румяна Александрова не може да погребе сина си Виктор.

39-годишният мъж издъхва в Германия на 19 октомври, а преди светлите коледни празници, вместо семейството да се събере и да празнува заедно, животът на почернената майка от ломското градче Вълчедръм се преобръща.

Виктор отпътува за малко германско градче край Франкфурт в началото на октомври за по-добра и високоплатена работа. Настанен е в общежитие заедно с други българи. На фаталния 19 октомври се спречква с наш сънародник, а инцидентът се оказва фатален за сина на Румяна.

На следващия ден германската полиция задържа извършителя и уведомява българското консулство във Франкфурт на Майн за кончината на Виктор.

Не изпускай тези оферти:

„Последва странно и необяснимо 11-дневно мълчание от страна на консулството.

Чак на 31 октомври оттам уведомяват нашето МВР по имейл. Външното ни министерство от своя страна уведомява полицията в Лом едва на 7 ноември по обикновена поща, забележете, а не по електронна за информиране на близките.

На следващия ден е професионалният празник на полицията, която започва работа по случая чак на 9-и. Униформен служител ми звънна едва на 14 ноември, за да ми каже вестта – близо един месец след кончината на сина ми.

А тогава вече бях стигнала Франкфурт, след като научих от други хора“, споделя пред „България Днес“ майката на Виктор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Проф. Георги Рачев: Сахара ни праща пролет и топлина, но само до
Next: Шофьор помете млада жена на пешеходна пътека, избяга с мръсна газ, а после се случи невероятното

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.