Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7 години по-късно: Кой уби писателя Георги Стоев?
  • Новини

7 години по-късно: Кой уби писателя Георги Стоев?

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
gerogigeistoev.jpg

На 7 април 2008 година в близост до хотел Плиска беше разстрелян от упор “писателя на българската мафия” – Георги Стоев. И до ден-днешен убийството му не беше разкрито от страна на полицейските органи.

Самият автор на книгите за Маджо и Георги Илиев знаеше, че кроят убийството му и на няколко пъти споделяше в медиите, че в ъндърграунд средите, е обявена награда за главата му.

Георги Стоев беше убит с един куршум в главата и два в тялото. Лекарите в Пирогов не успяха да спасят живота му, след извършената операция.

До днес, се смята, че основната причина за убийството е свързана с книгите му.

Не изпускай тези оферти:

Хора от ъндърграунда обаче, твърдят, че нито едно от лицата, за които е писал – Маргините, Алексей Петров, братя Галеви и останалите представители на българската мафия, не стои зад убийството му.

Според тях “убиецът”, е човекът, който му е давал въпросната информация. Загадка остава дали в убийството му е замесен един от двамата, с които е трябвало да се срещне Георги Стоев в кафене в хотел Плиска.

Не е тайна, че писателя е имал среща с двама господа, с които е обсъждал новата си книга. Единият от тях обаче, в последния момент е съобщил, че няма да се появи.

Георги Стоев, е трябвало да даде показания срещу Маджо. Освен това неколкократно е твърдял, че знае кой стои зад убийството на Илия Павлов и отвличането на Мето Илиенски.

Самият той е бил част от ъндърграунда и дори става един от информаторите на Христо Калчев, от които писателя черпи истории за своите книги.

В началото на 2015 година пък бившия директор на Държавна сигурност Марин Караиванов заяви, че ДС стои зад убийството на Георги Стоев, а командоси са разстреляли телевизионния журналист Боби Цанков.

Във видеото може да чуете “личната истина” на Георги Стоев 6 месеца преди да бъде разстрелян пред хотел Плиска.

Още криминални:

Викторио Александров, който застреля едногодишната си дъщеричка Никол и жена си Дарина, ще получи 30 години затвор, предаде GlasNews.bg. Трагедията се разигра в кв.“Надежда“ в София на 29 октомври 2018 година.

Според източници присъдата предстои да бъде обявена на сайта на ВКС, след като е имало забавяне. Присъдата на Викторио ще бъде при строг режим.

През миналата година той беше осъден на доживотен затвор. Преди Софийският градски съд го осъди на общо 20 години „лишаване от свобода“, а в мотивите си съдия Иван Коев пише, че извършеното от подсъдимия не било изключително тежко престъпление, за да получи той доживотен затвор.

Според адвокатите на Александров той е действал под афект и трябва да му бъде даден шанс да се поправи.

Майката на убитата Дарина и внучка ѝ Никол коментира пред GlasNews.bg: “Най-извратеното разбиране, наложено ни последните 30-тина години е, че видите ли закона превъзпитава правонарушителите!

Ролята на закона е да въвежда ред и да наказва, за да могат всички членове на обществото да живеят нормално с чувство за справедливост и сигурност в съответната държава, да бъдат защитени! Стигнеш ли до положение закона да те превъзпитава вече е късно!,” каза Ваня Министерска.

И допълни: „Следващият път когато бива убито дете докато спи от баща си, застреляно в дясното око, или като е убита жена от бившият си партньор, като преди това е пребита, да знаете, че справедливост няма да има, и че вина за това носят български институции, полиция със своята немарливост, прокуратура със своята незаинтересованост и съд със своята подкупност. Кога се превърнахме в такива сноби?“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 71-годишна баба извърши поредния си обир – отмъкна над 2 000 лв.
Next: Помните ли виетнамското чудо, който всеки имаше у дома?! Вижте само за колко неща помага

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.