Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7 години по-късно: Кой уби писателя Георги Стоев?
  • Новини

7 години по-късно: Кой уби писателя Георги Стоев?

Иван Димитров Пешев септември 26, 2022
gerogigeistoev.jpg

На 7 април 2008 година в близост до хотел Плиска беше разстрелян от упор “писателя на българската мафия” – Георги Стоев. И до ден-днешен убийството му не беше разкрито от страна на полицейските органи.

Самият автор на книгите за Маджо и Георги Илиев знаеше, че кроят убийството му и на няколко пъти споделяше в медиите, че в ъндърграунд средите, е обявена награда за главата му.

Георги Стоев беше убит с един куршум в главата и два в тялото. Лекарите в Пирогов не успяха да спасят живота му, след извършената операция.

До днес, се смята, че основната причина за убийството е свързана с книгите му.

Не изпускай тези оферти:

Хора от ъндърграунда обаче, твърдят, че нито едно от лицата, за които е писал – Маргините, Алексей Петров, братя Галеви и останалите представители на българската мафия, не стои зад убийството му.

Според тях “убиецът”, е човекът, който му е давал въпросната информация. Загадка остава дали в убийството му е замесен един от двамата, с които е трябвало да се срещне Георги Стоев в кафене в хотел Плиска.

Не е тайна, че писателя е имал среща с двама господа, с които е обсъждал новата си книга. Единият от тях обаче, в последния момент е съобщил, че няма да се появи.

Георги Стоев, е трябвало да даде показания срещу Маджо. Освен това неколкократно е твърдял, че знае кой стои зад убийството на Илия Павлов и отвличането на Мето Илиенски.

Самият той е бил част от ъндърграунда и дори става един от информаторите на Христо Калчев, от които писателя черпи истории за своите книги.

В началото на 2015 година пък бившия директор на Държавна сигурност Марин Караиванов заяви, че ДС стои зад убийството на Георги Стоев, а командоси са разстреляли телевизионния журналист Боби Цанков.

Във видеото може да чуете “личната истина” на Георги Стоев 6 месеца преди да бъде разстрелян пред хотел Плиска.

Още криминални:

Викторио Александров, който застреля едногодишната си дъщеричка Никол и жена си Дарина, ще получи 30 години затвор, предаде GlasNews.bg. Трагедията се разигра в кв.“Надежда“ в София на 29 октомври 2018 година.

Според източници присъдата предстои да бъде обявена на сайта на ВКС, след като е имало забавяне. Присъдата на Викторио ще бъде при строг режим.

През миналата година той беше осъден на доживотен затвор. Преди Софийският градски съд го осъди на общо 20 години „лишаване от свобода“, а в мотивите си съдия Иван Коев пише, че извършеното от подсъдимия не било изключително тежко престъпление, за да получи той доживотен затвор.

Според адвокатите на Александров той е действал под афект и трябва да му бъде даден шанс да се поправи.

Майката на убитата Дарина и внучка ѝ Никол коментира пред GlasNews.bg: “Най-извратеното разбиране, наложено ни последните 30-тина години е, че видите ли закона превъзпитава правонарушителите!

Ролята на закона е да въвежда ред и да наказва, за да могат всички членове на обществото да живеят нормално с чувство за справедливост и сигурност в съответната държава, да бъдат защитени! Стигнеш ли до положение закона да те превъзпитава вече е късно!,” каза Ваня Министерска.

И допълни: „Следващият път когато бива убито дете докато спи от баща си, застреляно в дясното око, или като е убита жена от бившият си партньор, като преди това е пребита, да знаете, че справедливост няма да има, и че вина за това носят български институции, полиция със своята немарливост, прокуратура със своята незаинтересованост и съд със своята подкупност. Кога се превърнахме в такива сноби?“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 71-годишна баба извърши поредния си обир – отмъкна над 2 000 лв.
Next: Помните ли виетнамското чудо, който всеки имаше у дома?! Вижте само за колко неща помага

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.