Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7-годишното момче почина от астматичен пристъп в ужасна мизерия
  • Новини

7-годишното момче почина от астматичен пристъп в ужасна мизерия

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
stamtmamtm.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Младо момче почина от астматичен пристъп, защото беше „изцяло пренебрегнато“ от майка си наркоманка, каза съдът.

7-годишният Хаким Хюсеин беше намерен замръзнал пред къщата си в Бирмингам през ноември 2017 г. Момчето излязло навън в опит да диша чист въздух при получен астматичен пристъп. Детето по-късно починало, след като беше изцяло пренебрегнато от майка си Лора Хийт, на 39 г., съобщиха от Краунския съд в Ковънтри.

39-годишната майка отрича непредумишлено убийство, но се призна за виновна по четири обвинения за жестокост над дете.

Съдебните заседатели в Краунския съд на Ковънтри чуха, че Хаким е бил принуден да спи на диван в мизерни условия, чаршафите му миришели на урина, а училищната му униформа миришела на цигари.

Той беше познат на социалните служби, но беше решено, че не трябва да бъде изведен от грижите на майка си, въпреки че е изложен на „сериозен риск от увреждане“.

Д-р Питър Ерхард, бивш лекар по охраната в Източен Ланкашър, каза, че е останал „безмълвен“ от начина, по който е лекуван Хаким, пише „Мирър“.„Наистина съм безмълвен. Той е седемгодишно дете. Ако детето ви има астма от няколко години, изкарвате пушачите от къщата. Ако все още няма подобрение търсите помощ. При пристъп намирате телефон и набирате 999″.

„Според мен тя знаеше предната вечер, че астмата на Хаким не е под контрол. Ако беше действала тогава, нямаше да се влоши толкова и да умре.“

„Ако астмата се управлява по правилен начин хората не умират от нея. Според мен това е случаят с Хаким. Майка му беше пренебрегнала напълно медицинските съвети и нуждата му от медицинска помощ.“, бяха заключенията на лекаря.

„Дете с астма не трябва да бъде в среда с тютюнев дим.“

Майката е пушила хероин и крек кокаин през 48-те часа преди смъртта на сина й, той също е имал тютюн в белите си дробове.

На съдебните заседатели беше казано, че Хийт дори е използвал инхалаторите на Хаким, за да пуши лекарства от клас А, въпреки че дишането му се влошавало „от ден на ден“.

Хаким често излизаше на чист въздух, когато се бореше да диша, каза майка му на полицията.

Д-р Ерхард добави: „Ако видите, че детето ви се бори със симптомите си, тогава очевидно не правите правилното нещо за детето си.“

Съдът стигна до извода, че наркотицие са първи приоритет в живота на майката.

Тя отрича убийство по груба небрежност. Призна се за виновна по четири обвинения в жестокост към деца, свързани с пренебрегване, липса на осигуряване на подходящо медицинско наблюдение и излагайки на риск здравето му чрез употребата на хероин и крек кокаин.

Процесът продължава.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: МВР спи! Брутално убийство посред бял ден потресе софиянци
Next: Кирил Петков се страхува: Ако изгоним руския посланик Елеонора Митрофанова, това е краят

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.