Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 7-годишното момче почина от астматичен пристъп в ужасна мизерия
  • Новини

7-годишното момче почина от астматичен пристъп в ужасна мизерия

Иван Димитров Пешев април 8, 2022
stamtmamtm.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Младо момче почина от астматичен пристъп, защото беше „изцяло пренебрегнато“ от майка си наркоманка, каза съдът.

7-годишният Хаким Хюсеин беше намерен замръзнал пред къщата си в Бирмингам през ноември 2017 г. Момчето излязло навън в опит да диша чист въздух при получен астматичен пристъп. Детето по-късно починало, след като беше изцяло пренебрегнато от майка си Лора Хийт, на 39 г., съобщиха от Краунския съд в Ковънтри.

39-годишната майка отрича непредумишлено убийство, но се призна за виновна по четири обвинения за жестокост над дете.

Съдебните заседатели в Краунския съд на Ковънтри чуха, че Хаким е бил принуден да спи на диван в мизерни условия, чаршафите му миришели на урина, а училищната му униформа миришела на цигари.

Той беше познат на социалните служби, но беше решено, че не трябва да бъде изведен от грижите на майка си, въпреки че е изложен на „сериозен риск от увреждане“.

Д-р Питър Ерхард, бивш лекар по охраната в Източен Ланкашър, каза, че е останал „безмълвен“ от начина, по който е лекуван Хаким, пише „Мирър“.„Наистина съм безмълвен. Той е седемгодишно дете. Ако детето ви има астма от няколко години, изкарвате пушачите от къщата. Ако все още няма подобрение търсите помощ. При пристъп намирате телефон и набирате 999″.

„Според мен тя знаеше предната вечер, че астмата на Хаким не е под контрол. Ако беше действала тогава, нямаше да се влоши толкова и да умре.“

„Ако астмата се управлява по правилен начин хората не умират от нея. Според мен това е случаят с Хаким. Майка му беше пренебрегнала напълно медицинските съвети и нуждата му от медицинска помощ.“, бяха заключенията на лекаря.

„Дете с астма не трябва да бъде в среда с тютюнев дим.“

Майката е пушила хероин и крек кокаин през 48-те часа преди смъртта на сина й, той също е имал тютюн в белите си дробове.

На съдебните заседатели беше казано, че Хийт дори е използвал инхалаторите на Хаким, за да пуши лекарства от клас А, въпреки че дишането му се влошавало „от ден на ден“.

Хаким често излизаше на чист въздух, когато се бореше да диша, каза майка му на полицията.

Д-р Ерхард добави: „Ако видите, че детето ви се бори със симптомите си, тогава очевидно не правите правилното нещо за детето си.“

Съдът стигна до извода, че наркотицие са първи приоритет в живота на майката.

Тя отрича убийство по груба небрежност. Призна се за виновна по четири обвинения в жестокост към деца, свързани с пренебрегване, липса на осигуряване на подходящо медицинско наблюдение и излагайки на риск здравето му чрез употребата на хероин и крек кокаин.

Процесът продължава.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: МВР спи! Брутално убийство посред бял ден потресе софиянци
Next: Кирил Петков се страхува: Ако изгоним руския посланик Елеонора Митрофанова, това е краят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.