Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 75-годишен тръгна пеша за гориво на Тракия, полицаи го закараха до бензиностанция
  • Новини

75-годишен тръгна пеша за гориво на Тракия, полицаи го закараха до бензиностанция

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
egegegwwsss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Полицаи от Пазарджик помогнаха на възрастно семейство, което пътувало по автомагистрала „Тракия“ и автомобилът им е закъсал.

За случката съобщи говорителят на местната полиция Мирослав Стоянов. Той разказа, че в Областната дирекция на МВР е получено емоционално писмо от семейство, което благодари на двама пазарджишки пътни полицаи, обслужващи пазарджишкия участък от АМ „Тракия”.

 

Случката се разиграла на 14 юли в късния следобед, в района на 78-ми километър по посока за София. Мъж и жена пътували към столицата с лек автомобил, когато изведнъж разбрали, че е свършило горивото на автомобила.

 

След известен престой в аварийната лента водачът решил да вземе туба, да опита да спре преминаващ автомобил, който да го закара до най-близката бензиностанция. Минути по-късно покрай колата преминал полицейски автопатрул, който спрял зад авариралия автомобил и го обезопасил. Униформените видели много притеснена жена, която стояла сама и объркана във возилото.

 

След като разбрали причината за случилото се, без да се двоумят старши инспектор Христо Георгиев, който е началникът на група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” в сектор „Пътна полиция” в Пазарджик и младши-експерт Веселин Лупанов от същия сектор потеглили със служебния автомобил. Не след дълго те засекли водача, който тръгнал да търси гориво.

 

Оказало се, че той е на 75-години, качили го в патрулния автомобил, транспортирали го безопасно до близка бензиностанция и го върнали обратно, като му помогнали и да налее дизел в колата си.

 

„Тези хора ни подействаха, като спасители, лечители, психолози, професионалисти, полицаи и не се сещам още какво да изброя!Благодарете от наше име на тези млади и добре възпитани ЧОВЕЦИ за отношението им, за професионализма им и за човещината им! Благодаря ви момчета!

 

Родителите ви, вашите ръководители също трябва да са горди с вас и с поведението ви! Думите са ми малко, за да изкажа чувството и спокойствието, което внесоха на едни хора на възраст в стресова ситуация и в безизходица тези момчета! Да са живи и здрави и все такива хора!” – така емоционално завършва писмото си неговата подателка г-жа Колева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Климатолог на НАСА: Това ще бъде най-студеното лято до края на живота ни
Next: КАРМИЧНИТЕ възли мощно ще променят живота ни за 18 месеца напред – разкритията на Анжела Пърл!

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.