Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 75-годишен тръгна пеша за гориво на Тракия, полицаи го закараха до бензиностанция
  • Новини

75-годишен тръгна пеша за гориво на Тракия, полицаи го закараха до бензиностанция

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
egegegwwsss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Полицаи от Пазарджик помогнаха на възрастно семейство, което пътувало по автомагистрала „Тракия“ и автомобилът им е закъсал.

За случката съобщи говорителят на местната полиция Мирослав Стоянов. Той разказа, че в Областната дирекция на МВР е получено емоционално писмо от семейство, което благодари на двама пазарджишки пътни полицаи, обслужващи пазарджишкия участък от АМ „Тракия”.

 

Случката се разиграла на 14 юли в късния следобед, в района на 78-ми километър по посока за София. Мъж и жена пътували към столицата с лек автомобил, когато изведнъж разбрали, че е свършило горивото на автомобила.

 

След известен престой в аварийната лента водачът решил да вземе туба, да опита да спре преминаващ автомобил, който да го закара до най-близката бензиностанция. Минути по-късно покрай колата преминал полицейски автопатрул, който спрял зад авариралия автомобил и го обезопасил. Униформените видели много притеснена жена, която стояла сама и объркана във возилото.

 

След като разбрали причината за случилото се, без да се двоумят старши инспектор Христо Георгиев, който е началникът на група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” в сектор „Пътна полиция” в Пазарджик и младши-експерт Веселин Лупанов от същия сектор потеглили със служебния автомобил. Не след дълго те засекли водача, който тръгнал да търси гориво.

 

Оказало се, че той е на 75-години, качили го в патрулния автомобил, транспортирали го безопасно до близка бензиностанция и го върнали обратно, като му помогнали и да налее дизел в колата си.

 

„Тези хора ни подействаха, като спасители, лечители, психолози, професионалисти, полицаи и не се сещам още какво да изброя!Благодарете от наше име на тези млади и добре възпитани ЧОВЕЦИ за отношението им, за професионализма им и за човещината им! Благодаря ви момчета!

 

Родителите ви, вашите ръководители също трябва да са горди с вас и с поведението ви! Думите са ми малко, за да изкажа чувството и спокойствието, което внесоха на едни хора на възраст в стресова ситуация и в безизходица тези момчета! Да са живи и здрави и все такива хора!” – така емоционално завършва писмото си неговата подателка г-жа Колева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Климатолог на НАСА: Това ще бъде най-студеното лято до края на живота ни
Next: КАРМИЧНИТЕ възли мощно ще променят живота ни за 18 месеца напред – разкритията на Анжела Пърл!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.