Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 8-годишно дете с много агресивен рак се нуждае от средства за лечение в Германия
  • Новини

8-годишно дете с много агресивен рак се нуждае от средства за лечение в Германия

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2023
deteaaleksss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

8-годишно дете се нуждае от помощ. Малкият Алекс е диагностициран с доста нападателен рак – глиобластом четвърта степен. Преминал е през интервенция единствено за взимане на биопсия в България. Операция за премахване на тумора е невъзможна заради местоположението му.

Светлина в тунела обаче има. Родителите на Алекс вземат решение да подхващат лекуване в Германия. Детето би трябвало да премине през тежки химиотерапии, протонна терапия, която у нас не се предлага, имунотерапии и всички благоприятни условия, които предлага медицината в чужбина на този стадий.

Болница в Германия дава вяра за дейно лекуване, само че са нужни 150 000 евро. Родителите на момчето молят за помощ при събирането на средствата, така като е сумата е непостижима за тях.

От две седмици Алекс е в Германия. Правят се проучвания и прегледи. В неделя се е наложила незабавна животоспасяваща интервенция поради течност, която се е събирала и увеличавала вътречерепното налягане в мозъка на детето. Това създавало мощна болежка и повръщане.

От главата до стомаха е сложена тръбичка, по която тази течност да се стича непосредствено в стомаха.

Нейното слагане е било незабавно и остава вечно в тялото на Алекс.

Излезли са и резултатите от по този начин чакания генетичен разбор. За страдание, макар извършените проби, лекарите не откриват разновидността. Предприето е панелно секвениране на целия геном.

В понеделник е направена нова интервенция за слагане на порт подкожно, с цел да се вливат лекарства и да се взима кръв. Предстои и още един ядрено-магнитен резонанс на гръбначния дирек. На 20 март започва протонната терапия – по проект се състои от 30 лъчения всеки ден от понеделник до петък и ще бъде провеждана всякога с упойка – шест седмици.

Ако имате опция да помогнете на 8-годишния Алекс, можете да го извършите, дарявайки средства. Ето и данни на сметката му:

Снимка: Фейсбук/Да помогнем на Алекс

можете да намерите самодейностите, които се организират, с цел да бъдат събрани още средства.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Полицаи се сащисаха: Спипаха шофьор със 7 телета в колата му
Next: Истина е случи се пред мен, Слави Т. Трифонов го погледна в очите и му каза: Колко пари искаш

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.