Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 8 неща, които не знаех за смъртта – Разкрива жена, чийто мъртъв брат се е свързал с нея!
  • Новини

8 неща, които не знаех за смъртта – Разкрива жена, чийто мъртъв брат се е свързал с нея!

Иван Димитров Пешев януари 26, 2023
vlasvoasidask.png

Авторката на книгата „The Afterlife of Billy Fingers“, Ани Каган, сама не си вярвала на своя здрав разум, когато чула, че мъртвия й брат се свързва с нея, но тогава …

„Когато брат ми Били ме събуди три дни след като той почина, описвайки ми какво се е случило след смъртта си мислех, че се прощавам с моя здрав разум“, пише Ани Каган, авторката на книгата „The Afterlife of Billy Fingers“, в която са всички данни, които той й разказал, предава OM Times.

Нейният брат починал трагично. Няколко дни след смъртта си „се е върнал от“ живота след смъртта „, а тя не можела да повярва какво се случва, докато не й представили убедителни, конкретни доказателства.

„Всичко това написах в книгата си“, а ето ги 8-те основни неща, които й казал във връзка със смъртта

Не изпускай тези оферти:

1. Първото нещо, което се случва, е благосъстоянието. Щом напуснете тялото си, отивате в „отделение за лечение“. Светлините в тази камара изтрива всички трудности, които сте претърпели по време на живота си- физически, умствени, емоционални. Така че, по-малко от една, с точност до две наносекунди всички болки изчезват.

2. Все още имате чувството, че сте вие. Въпреки че повече нямате тялото си, все още се чувствате като човек. Всъщност, повече се чувствате като вас самите, отколкото всякога, докато сте били живи.

Докато сте на Земята, на вас много влияят други хора и нямате време да бъдете себе си.

3. Светлината е личност. В задгробния живот лъчите светлина имат качества като мъдрост, доброта, състрадание и интелигентност. Тази светлина позволява това, което е невидимо на земята да стане видимо, божествената природа на всички неща.

4. Грехът и наказването са човешка концепция. Има всякакви истории за това какво ни чака след като умрем. Грешките, които правим, докато сме живи са част от договор. Трябва да бъдем съвършени, за да стигнем до рая, там не би имало никой.

5. Животът на Земята също не е наказание. Разбира се, има и страдание, но не защото някой е направил нещо, за да заслужи страданието. Болката е просто част от човешкия опит, също като дишането, гледане или притока на кръв в тялото.

6. Когато умрете няма песимизъм. Когато погледнете живота си ще видите пътя, по който бихте могли да отидете и този, който сте избрали. Ще видите в кои ситуации сте играли неразумно, а кога сте могли да изиграете много по-добре, но не чувствате угризения на съвестта заради това. И въпреки че може би сега за вас няма да има много смисъл, но когато умрете ще осъзнаете, че сте имали прекрасен живот, въпреки че някои негови части са много тежки.

7. Щастливи сте, че изглеждате като изглеждате. Няма да бъдете обременени с начина, по който изглеждате. Няма да се стараете нещо да промените в себе си. Просто ще покажете, без усилие.

8. Любовта не е като на земята. Тук не ви обичат заради работата, с която се занимавате, как изглеждате, колко сте популярни или колко печелите. Не може някой до вчера да ви е обичал, а днес вече не. Любовта наистина е безусловна. След живота на Земята има перфектно състрадание и независимо от това как сте живели, вие тук сте близки.

Continue Reading

Previous: Бедно 11-годишно момче намери портфейл! Върна го и това промени живота му на 180 градуса!
Next: Хората почнаха да шушукат: всеки ден мъж и жена се вмъкваха в стария силоз. Какво ли правят там? Няма да повярвате

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.