Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 8 неща, които не знаех за смъртта – Разкрива жена, чийто мъртъв брат се е свързал с нея!
  • Новини

8 неща, които не знаех за смъртта – Разкрива жена, чийто мъртъв брат се е свързал с нея!

Иван Димитров Пешев януари 26, 2023
vlasvoasidask.png

Авторката на книгата „The Afterlife of Billy Fingers“, Ани Каган, сама не си вярвала на своя здрав разум, когато чула, че мъртвия й брат се свързва с нея, но тогава …

„Когато брат ми Били ме събуди три дни след като той почина, описвайки ми какво се е случило след смъртта си мислех, че се прощавам с моя здрав разум“, пише Ани Каган, авторката на книгата „The Afterlife of Billy Fingers“, в която са всички данни, които той й разказал, предава OM Times.

Нейният брат починал трагично. Няколко дни след смъртта си „се е върнал от“ живота след смъртта „, а тя не можела да повярва какво се случва, докато не й представили убедителни, конкретни доказателства.

„Всичко това написах в книгата си“, а ето ги 8-те основни неща, които й казал във връзка със смъртта

Не изпускай тези оферти:

1. Първото нещо, което се случва, е благосъстоянието. Щом напуснете тялото си, отивате в „отделение за лечение“. Светлините в тази камара изтрива всички трудности, които сте претърпели по време на живота си- физически, умствени, емоционални. Така че, по-малко от една, с точност до две наносекунди всички болки изчезват.

2. Все още имате чувството, че сте вие. Въпреки че повече нямате тялото си, все още се чувствате като човек. Всъщност, повече се чувствате като вас самите, отколкото всякога, докато сте били живи.

Докато сте на Земята, на вас много влияят други хора и нямате време да бъдете себе си.

3. Светлината е личност. В задгробния живот лъчите светлина имат качества като мъдрост, доброта, състрадание и интелигентност. Тази светлина позволява това, което е невидимо на земята да стане видимо, божествената природа на всички неща.

4. Грехът и наказването са човешка концепция. Има всякакви истории за това какво ни чака след като умрем. Грешките, които правим, докато сме живи са част от договор. Трябва да бъдем съвършени, за да стигнем до рая, там не би имало никой.

5. Животът на Земята също не е наказание. Разбира се, има и страдание, но не защото някой е направил нещо, за да заслужи страданието. Болката е просто част от човешкия опит, също като дишането, гледане или притока на кръв в тялото.

6. Когато умрете няма песимизъм. Когато погледнете живота си ще видите пътя, по който бихте могли да отидете и този, който сте избрали. Ще видите в кои ситуации сте играли неразумно, а кога сте могли да изиграете много по-добре, но не чувствате угризения на съвестта заради това. И въпреки че може би сега за вас няма да има много смисъл, но когато умрете ще осъзнаете, че сте имали прекрасен живот, въпреки че някои негови части са много тежки.

7. Щастливи сте, че изглеждате като изглеждате. Няма да бъдете обременени с начина, по който изглеждате. Няма да се стараете нещо да промените в себе си. Просто ще покажете, без усилие.

8. Любовта не е като на земята. Тук не ви обичат заради работата, с която се занимавате, как изглеждате, колко сте популярни или колко печелите. Не може някой до вчера да ви е обичал, а днес вече не. Любовта наистина е безусловна. След живота на Земята има перфектно състрадание и независимо от това как сте живели, вие тук сте близки.

Continue Reading

Previous: Бедно 11-годишно момче намери портфейл! Върна го и това промени живота му на 180 градуса!
Next: Хората почнаха да шушукат: всеки ден мъж и жена се вмъкваха в стария силоз. Какво ли правят там? Няма да повярвате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.