Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 80-годишната баба Вера Велева ексклузивно: Извънземни ме носеха на ръце
  • Новини

80-годишната баба Вера Велева ексклузивно: Извънземни ме носеха на ръце

Иван Димитров Пешев март 6, 2023
saskbaskfosaidasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Извънземни ме носеха на ръце, а след това се събудих в тялото си като човек!“

Така започва невероятната си история пред „България днес“ 80-годишната Вера Велева. За първи път жената публично разкрива необикновените неща, които се случват в живота й.

„Майка ми казва, че съм родена в софийския квартал „Редута“, но това не е така. Бях съвсем малка и тичах с двама мъже в бели одежди насред необятна поляна.

Мъжете бяха високи около два метра с дълги руси коси до раменете. Единият от тях ме носеше на ръце. Стигнахме до жълта река, когато огромна жаба скочи на краката ми и ме напръска с течност.

Единият мъж каза на другия: „Измий й краката, защото там, където ще отиде, трябва да е чиста“. Другият се наведе и поля краката ми с вода.

Докато гледах в сините му очи, той ми каза, че е дошло време. Тогава за първи път се събудих в човешкото си тяло.

Бяха ме сложили на широко легло и до мен имаше една жена, която никога не бях виждала до сега – моята майка“.

Жената сподели, че през целия си живот е преживявала невероятни за хората неща.

Срещала се е със същества, много по-различни от хората, които й подсказвали как да постъпва. Винаги е чувствала присъствието им и вярва, че те са я изпратили на Земята.

„През 1987 година бях управител на супермаркет. Един от клиентите ми ме покани на ресторант. Отидохме в Министерството на земеделието около 17 часа.

Бяхме първите посетители. Той отиде да си измие ръцете. Когато вече не виждах кавалера ми, в далечината се отвори една порта.

От там излезе висок мъж, с огромен гръден кош и мускулесто тяло, покрито със светла непозната материя. Главата и лицето му не се виждаха, те също бяха покрити.

Тръгна към мен с огромни крачки. Краката му пружинираха и се движеше като балетист. Толкова лек и нежен беше разкрачът му.

Когато стигна до средата, зад ъгъла се показа човекът, с когото имах среща. Съществото замръзна на място, обърна се към него, направи обратен завой и изчезна.

Когато ме видя, кавалерът ми каза: „Вера, защо си с отворена уста?“.

А аз отговорих, че това е първото ни и последно излизане, защото вътрешен глас ми прошепна да не контактувам повече с този човек“, спомня си баба Вера.

Жената вярва, че непознатите същества са я изпратили на Земята и я преследват.

Затова решава да избяга и след смъртта на съпруга си купува къща и се премества с трите си деца в пернишкото село Дивотино. Но извънземните я намират и там.

„4 дни преди голямото земетресение през 2012 г. се прибирах от работа в 2 часа през нощта. Тогава работех като таксиметров шофьор.

Докато се приготвях за сън, чух силно чукане по вратата. Ядосах се, мислейки си, че някой съсед ме безпокои, и отидох да видя.

Изплаших се, когато съзрях същество около 160 см високо с голяма цилиндрична глава, закрита с прозрачна материя.

Под нея се виждаше груба и грозна зеленикаво-кафява кожа, обсипана с брадавици. Двете му ръце бяха опрени в стъклото с два пръста – палец и показалец, които наподобяваха пипала.

Имахме мисловен контакт. Аз го попитах кой е, а той отговори, че е пратеник, и поиска да влезе. Въпреки че му отказах, той настояваше и казваше, че ще съжалявам, ако не го пусна.

Започна силно да блъска по вратата и аз отново мисловно започнах да викам за помощ. В този момент го загледах и казах:

„Я се погледни какъв си грозен. Махни се!“. Той замръзна и изчезна“, разказва с ужас 80-годишната пенсионерка.

И допълва: „Същата нощ получих обаждане по телефона, в което ми казаха да си продам къщата, за да не съжалявам, и ми предложиха 70 хиляди евро.

Аз помислих, че ме заплашват, но реших да се пазаря и поисках 120 хиляди евро. Гласът ми каза, че ще прецени, и не се обади повече.

След 4 дни удари големият трус. Успях да избягам от къщата, която пострада сериозно, но осъзнах, че съществата са ме предупреждавали за опасността“, споделя още Вера Велева.

Ванга предрече смъртта на сина ми

Без да съм я виждала, Ванга предрече смъртта на сина ми. Майка ми ходеше при нея. Старицата й беше казала: „Детето ти ще загине в катастрофа на 43 години“.

Майка ми се страхуваше за моя живот, тъй като от цялото семейство само аз шофирах. Размина ми се и се успокоихме.

Оказа се, че спокойствието ми е било напразно, тъй като на 43 години синът ми загина в тежка катастрофа“, разказва през сълзи баба Вера.

Възрастната жена споделя, че преди да почине, баба Ванга й се е явила на сън.

„Тя седеше пред дългата си бяла къща, когато се изправих пред нея и й казах, че съм дошла да ми гледа. Старицата ми отвърна:

„Веро, най-после дойде при мен, но дали аз ще гледам на теб или ти на мен?“, попита Ванга. Влязох през портата и тя изчезна.

След като се събудих, си казах – баба Ванга умира. След 2 месеца тя почина“, спомня си Вера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Видители това на банкомата – никога не теглете пари от него
Next: Изненада! Една от най-ценните находки на целия свят се намира в България, ето я

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.