Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 80-годишната баба Вера Велева ексклузивно: Извънземни ме носеха на ръце
  • Новини

80-годишната баба Вера Велева ексклузивно: Извънземни ме носеха на ръце

Иван Димитров Пешев март 6, 2023
saskbaskfosaidasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

„Извънземни ме носеха на ръце, а след това се събудих в тялото си като човек!“

Така започва невероятната си история пред „България днес“ 80-годишната Вера Велева. За първи път жената публично разкрива необикновените неща, които се случват в живота й.

„Майка ми казва, че съм родена в софийския квартал „Редута“, но това не е така. Бях съвсем малка и тичах с двама мъже в бели одежди насред необятна поляна.

Мъжете бяха високи около два метра с дълги руси коси до раменете. Единият от тях ме носеше на ръце. Стигнахме до жълта река, когато огромна жаба скочи на краката ми и ме напръска с течност.

Единият мъж каза на другия: „Измий й краката, защото там, където ще отиде, трябва да е чиста“. Другият се наведе и поля краката ми с вода.

Докато гледах в сините му очи, той ми каза, че е дошло време. Тогава за първи път се събудих в човешкото си тяло.

Бяха ме сложили на широко легло и до мен имаше една жена, която никога не бях виждала до сега – моята майка“.

Жената сподели, че през целия си живот е преживявала невероятни за хората неща.

Срещала се е със същества, много по-различни от хората, които й подсказвали как да постъпва. Винаги е чувствала присъствието им и вярва, че те са я изпратили на Земята.

„През 1987 година бях управител на супермаркет. Един от клиентите ми ме покани на ресторант. Отидохме в Министерството на земеделието около 17 часа.

Бяхме първите посетители. Той отиде да си измие ръцете. Когато вече не виждах кавалера ми, в далечината се отвори една порта.

От там излезе висок мъж, с огромен гръден кош и мускулесто тяло, покрито със светла непозната материя. Главата и лицето му не се виждаха, те също бяха покрити.

Тръгна към мен с огромни крачки. Краката му пружинираха и се движеше като балетист. Толкова лек и нежен беше разкрачът му.

Когато стигна до средата, зад ъгъла се показа човекът, с когото имах среща. Съществото замръзна на място, обърна се към него, направи обратен завой и изчезна.

Когато ме видя, кавалерът ми каза: „Вера, защо си с отворена уста?“.

А аз отговорих, че това е първото ни и последно излизане, защото вътрешен глас ми прошепна да не контактувам повече с този човек“, спомня си баба Вера.

Жената вярва, че непознатите същества са я изпратили на Земята и я преследват.

Затова решава да избяга и след смъртта на съпруга си купува къща и се премества с трите си деца в пернишкото село Дивотино. Но извънземните я намират и там.

„4 дни преди голямото земетресение през 2012 г. се прибирах от работа в 2 часа през нощта. Тогава работех като таксиметров шофьор.

Докато се приготвях за сън, чух силно чукане по вратата. Ядосах се, мислейки си, че някой съсед ме безпокои, и отидох да видя.

Изплаших се, когато съзрях същество около 160 см високо с голяма цилиндрична глава, закрита с прозрачна материя.

Под нея се виждаше груба и грозна зеленикаво-кафява кожа, обсипана с брадавици. Двете му ръце бяха опрени в стъклото с два пръста – палец и показалец, които наподобяваха пипала.

Имахме мисловен контакт. Аз го попитах кой е, а той отговори, че е пратеник, и поиска да влезе. Въпреки че му отказах, той настояваше и казваше, че ще съжалявам, ако не го пусна.

Започна силно да блъска по вратата и аз отново мисловно започнах да викам за помощ. В този момент го загледах и казах:

„Я се погледни какъв си грозен. Махни се!“. Той замръзна и изчезна“, разказва с ужас 80-годишната пенсионерка.

И допълва: „Същата нощ получих обаждане по телефона, в което ми казаха да си продам къщата, за да не съжалявам, и ми предложиха 70 хиляди евро.

Аз помислих, че ме заплашват, но реших да се пазаря и поисках 120 хиляди евро. Гласът ми каза, че ще прецени, и не се обади повече.

След 4 дни удари големият трус. Успях да избягам от къщата, която пострада сериозно, но осъзнах, че съществата са ме предупреждавали за опасността“, споделя още Вера Велева.

Ванга предрече смъртта на сина ми

Без да съм я виждала, Ванга предрече смъртта на сина ми. Майка ми ходеше при нея. Старицата й беше казала: „Детето ти ще загине в катастрофа на 43 години“.

Майка ми се страхуваше за моя живот, тъй като от цялото семейство само аз шофирах. Размина ми се и се успокоихме.

Оказа се, че спокойствието ми е било напразно, тъй като на 43 години синът ми загина в тежка катастрофа“, разказва през сълзи баба Вера.

Възрастната жена споделя, че преди да почине, баба Ванга й се е явила на сън.

„Тя седеше пред дългата си бяла къща, когато се изправих пред нея и й казах, че съм дошла да ми гледа. Старицата ми отвърна:

„Веро, най-после дойде при мен, но дали аз ще гледам на теб или ти на мен?“, попита Ванга. Влязох през портата и тя изчезна.

След като се събудих, си казах – баба Ванга умира. След 2 месеца тя почина“, спомня си Вера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Видители това на банкомата – никога не теглете пари от него
Next: Изненада! Една от най-ценните находки на целия свят се намира в България, ето я

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.