Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Как се размразяват прозореците на колата за секунди и без надраскване – уникален трик от читател
  • Новини

Как се размразяват прозореците на колата за секунди и без надраскване – уникален трик от читател

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
sdfgkfdshgkodfkhkfhgf.png

Когато температурите навън паднат под нулата, сутрин ви очаква едно досадно задължение и то е да изстържете леда ото замръзналите прозорци на колата.

Няма човек, на когото тази дейност да е приятна, а предвид сутрешното бързане определено ще имате нужда от  добър съвет как да ускорите процеса по  размразяване на прозорците .

Ето защо днес имаме прост трик за вас, благодарение на който можете да го направите, без да надраскате прозорците със стъргалката за лед и при това – само за няколко секунди.

 

Следвайте това просто ръководство и ще спестите усилия и стрес.

Ето как да си приготвите  домашно средство за размразяване на прозорци :

Имате нужда от:

  • бутилка със спрей-накрайник
  • вода
  • антифриз

Процедура:

За да приготвите това просто средство за размразяване, имате нужда от 1 част вода и 2 части антифриз.

Затова изсипете 100 ml вода и 200 ml смес от антифриз в бутилката със спрей-накрайник.

Затворете бутилката и разклатете добре.

Сега всичко, което трябва да направите, е да напръскате този разтвор върху замръзналия прозорец.

 

Само след няколко секунди можете да забележите, че ледът се топи. Изчакайте още няколко секунди и след това можете лесно да избършете прозореца с чистачките.

Както можете да видите, цялата ледена „глазура“ е премахната от прозореца без усилие и за няколко секунди.

Още доказани трикове от нашите читатели:

Събрахме и няколко страхотни съвета от нашите читатели и вярваме, че те ще улеснят живота ви.

„За мен обикновената хладка до топла вода (никога гореща) – работи най-добре с вода, в която съм сложил няколко супени лъжици сол.

Винаги имам готова тази смес сутрин. Напръскайте върху стъклото и просто избършете с чистачките. Правя така от години, размразяването отнема много по-малко време от преди, а на съседите им трябва тройно повече време да си почистят стъклата сутрин.“

Малин В.

„Опитах този трик една вечер, когато навън беше минус 20 градуса. Просто напръскайте WD-40 върху прозорците на колата си вечер и те няма да замръзнат през нощта. Няма да ви се налага да почиствате прозорците дълго време сутрин. Страхотно е! „

Петя Р.

„Използвам обикновен картон с големината на предното стъкло. Държа картона в багажника – слагам го под чистачките вечер и всичко е точно! Може да се използва и обикновено алуминиево фолио, но трябва да се постави на сух прозорец, за да не залепва за стъклото.“

Моника Ш.

„Използвам смес от оцет и вода 3:1, за да размразя стъклото. Практично е да се приготви сместа в съд за пръскане и когато я напръскате върху стъклото, бързо ще се отървете от леда.“

Любомир К.

„Доказано е смесването на хладка вода с чист спирт. Веднага загрява стъклата на автомобила и ги размразява без проблеми. Смесвам вода и спирт в съотношение 1: 2″.

Пепо Б.

Късмет!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Когато се почувствате замаяни, направете това движение веднага
Next: Урок по география: Най-малък е по население, но е най-дълъг – кой е този български град?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.