Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истина е вестта за Любо Нейков, отговаря на абсолютната истина – той е на седмото небе
  • Новини

Истина е вестта за Любо Нейков, отговаря на абсолютната истина – той е на седмото небе

Иван Димитров Пешев декември 1, 2023
sfdhfdkigfhkotrhtrhr.png

Любо Нейков се завръща в Би Ти Ви с нов проект, който ще продуцира. Това е сериал с работно заглавие „Алфа”, съобщи „Уикенд”. Сред малкото подробности, които се знаят за продукцията към момента, е, че в главната роля в нея влиза Петър Антонов.

Едрият комик, който е продуцент на новия сериал, отново работи с режисьора Димитър Митовски, с когото миналата година сътвори предаването „Дъ Шоуто” – пълна излагация и срам за телевизията, която просъществува само в рамките на няколко епизода. Любо Нейков обаче има дълг история в Би Ти Ви, пълна и с успешни проекти. Ето защо от телевизията не са отказали да му дадат пореден шанс. Този път – със сериал.

Любо Нейков на пресконференция заедно със своите колеги, част от тях актьори от „Столичани в повече“.

 

По информация на „Уикенд” проектът се обсъжда още от миналото лято, когато са проведени и кастингите за актьори в него. Петър Антонов от сега се хвали с ролята си, като от време на време публикува в социалните мрежи кадри от снимачната площадка, обявявайки, че това е нов сериал, който ще тръгне скоро по Би Ти Ви. Актьорът е влизал и в друг проект на Би Ти Ви – сериалът „Мен не ме мислете”.

Преди няколко месеца бяха излъчени епизоди, в които той изпълнява ролята на бизнесмен с фикс идея да се ожени за главната героиня Яна, изиграна от Весела Бабинова. Продукцията е на Иван Христов и Андрей Арнаудов. Явно след нея Любо Нейков е видял хляб в актьора и го е наел за главна роля.

Антонов беше доста популярен у нас през 90-те както като актьор, така и като певец, и стана истинска звезда след участието си във филма „Писмо до Америка”, излязъл по екраните през 2001-а. После обаче емигрира и за 20 години далеч от страната ни хората го забравиха. Сега прави усилени опити за завръщане във фокуса на общественото внимание. Вече участва в доста театрални представления, а с предстоящия сериал, ако е успешен, най-вероятно ще си върне и славата сред масовата публика.

Актьорът е публикувал в социалните мрежи снимки с Мария Силвестър, която явно също ще участва в новата продукция, както и с младите актриси Виолина Доцева и Валентина Каролева. Доцева все още е непозната за масовата публика, а Каролева нашумя сред феновете на българското кино с ролята на майка си – Весела Тотева, във филма „Доза щастие”. Каролева е снаха на починалия след злополука икономист Владимир Каролев. Постоянният й адрес е в Лондон, но тя и семейството й често са в България заради близките си и работата на актрисата.

„Алфа” ще бъде вторият сериал на Любо Нейков в Би Ти Ви. Първият беше след комедията „Столичани в повече”, в която комикът изпълняваше една от главните роли. След това бе ангажират в журито в шоуто на телевизията „България търси талант”, влезе и в последния сезон на медицинския сериал на Нова тв „Откраднат живот”. Засега не е ясно дали ще участва в „Алфа” като актьор, или ще бъде само продуцент.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Черен дроб като нов за 3 дни – цялата мръсотия излиза по тази народна рецепта
Next: Вcички poдeни мeжду 1950 и 1990 г., нe зaбpaвяйтe дa пpoчeтeтe тoвa

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.