Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • 10 факта за Коко от Фермата 9 – щастлив съпруг на фотомодел и баща на две деца
  • Новини

10 факта за Коко от Фермата 9 – щастлив съпруг на фотомодел и баща на две деца

Иван Димитров Пешев декември 9, 2023
plglksagldflkgsdlkfgdf.png

10 факта за Коко от „Фермата“ 9 – единственият от „Канатица“, който заслужи място на финала.

1. Костадин Велков е на 34 години, от София. Туристически консултант. Женен, с две деца.

2. Син е на известния, вече бивш футболист Антон Велков. Самият той печели Купата на България с екипа на Славия през 2018 година. „Съжалявам само, че поради множество контузии приключих с футбола, когато децата ми бяха прекалено малки и не успяха да видят моите успехи“, казва Костадин.

 

3. Сега води футболен отбор към фондация за деца в риск. Прави го доброволно. Парите си изкарва, като организира бизнес пътувания към немска туристическа агенция. Твърди, че е късметлия. В семейството му царят любов и разбирателство. Готов е да подкрепи децата си във всичко, което им поднесе животът.

 

4. „Влизам във „Фермата“, защото отдавна мечтая да живея на село, но жена ми не иска. Аз съм родолюбец и харесвам българското“, казва той.

 

5. Съпругата му Никол е фотомодел и танцьор.

Гледайте последните епизоди на „Фермата“ на btvplus.bg.

6. Дъщеричката им Ниа е на 2, а в началото на ноември синът им Антъни навърши 4 години.

 

7. В предаването Коко сподели, че брат му се лекува от хазартна зависимост.

„През годините се опитвахме да му помогнем, но по лошия начин – с финансова и друга помощ, а не с каквато трябва. Сега се лекува и върви по добър път, излиза от това. Най-важната стъпка е да паднеш по гръб и да признаеш, че имаш проблем. Той го направи и тук идва семейството. Застанахме зад него и го подкрепихме в това решение. Той е на финалната права и вече е различен човек“ – призна Костадин Велков пред съотборниците си във „Фермата“ 9.

8. С отличната си физическа форма и коректно отношение Коко стана неформален лидер на отбор „Канатица“. Той умееше да балансира и да потушава възникналото в отбора напрежение.

9. Коко е единственият от „Канатица“, който заслужи място на финала. След елиминационния дуел с Кенан той се разплака.

Снимка: bTV Media Group

„Станахме си близки. Имам вътрешно в себе си една гузност, но ние като отбор го добутахме до там, че само един от нас да отиде на финал. Щастлив съм, че съм на финала, но съм тъжен от няколко дни, защото в „Канатица“ намалявахме все повече. Тук намерих страхотни хора“ – коментира Коко.

10. В края на юни Коко и Никол отпразнуваха нейния рожден в Тоскана, Италия, където бяха на сватба.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Светът на киното потъна в скръб! Отиде си звездата от Слонът, моят приятел
Next: Пускат нов директен бърз влак у нас, ще пътува до София от…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.