Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Диана Димитрова с нови разкрития за прокуратурата и Вергов
  • Новини

Диана Димитрова с нови разкрития за прокуратурата и Вергов

Иван Димитров Пешев декември 10, 2023
dwqdidsfjdsgkfdkgfd.png

Актрисата Диана Димитрова публикува пост във Фейсбук, в който заявява, че Прокуратурата е отказала да образува досъдебно произдство за насилието срещу нея. Димитрова обвинява актьора Юлиан Вергов в насилие по време на снимките на сериала „Откраднат живот“.

Ето какво написа Димитрова:

Скъпи хора, приятели и колеги, журналисти,

 

След една година всевъзможни опити да се прикрие насилието над мен искам да обясня, защо Прокуратурата отказа да образува досъдебно производство и да съобщя за нов опит, целящ да излъска имиджа на насилника.

За мен битката с насилника приключи на 28-ми март, когато моите прекрасни колеги от сериала събраха невероятна смелост и проговориха в името на справедливостта. Те не защитиха лично мен, а каузата да кажем НЕ НА НАСИЛИЕТО. Гласовете им бяха толкова силни, че цяла България ги чу.

 

Михаил Чехларов – реквизитор, Грета Манчева – главен художник грим, Стефан Геков – 2-ри асистент камера, Даниел Емарт – сет дресър, Дилян Иванов – 2-ри асистент камера, Владимир Ковачев – гардеробиер, Йоана Попова – гардеробиер, Светлозар Петров – реквизитор. Те бяха потресени и побеснели, че използват имената им, професионалните им квалификации в уж официално изявление от екипа на сериала, изпратено до медиите на 27-март. Писмо, което никога не са чели. Писмо-донос организирано от г-жата, която твърдеше, че е пряк свидетел в гардеробната през 2017 г. Същата им се е обаждала и агитирала да запазят неутралитет. Писмо, в което се изреждат имената на 31 колеги, а 20 от тях дори не са били на работа в същия ден. Доказах го със запазената снимачна програма, която публикувах и я изобличих в поредната долна лъжа.

 

След умишленото медийно изкривяване на фактите от постановлението на Прокуратурата съм длъжна да направя кратка ретроспекция.

 

Първо. Прокурорът отказва образуване на досъдебно производство на основание чл.24, ал.1, т.3 и ал.5 НПК и това е написано изрично в постановлението му. Това означава, че е изтекла давността за извършеното престъпление, както и че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия пред съда, а не се води от прокуратурата – тя се занимава единствено с престъпления от общ характер. Тази давност е в размер на три години и е изтекла през 2020 г. Ако прокурорът считаше, че насилникът е невинен, щеше да откаже образуване на досъдебно производство на друго основание, а именно – чл.24, ал.1, т.1 НПК – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Скъпи хора, прокурорът не приема, че насилникът е невинен, а че не може да бъде преследван от закона поради изтекла давност.

 

Второ. Цитирам текста от постановлението: “Действително в настоящият казус се установява, че по тялото на Диана Димитрова има причинени мекотъканни травми – оток и кръвонасядания в областта на лява предно – странична част на лицето и лява раменница. Заключението на вещото лице КАТЕГОРИЧНО посочва, че ограничени по площ описаните кръвонасядания били с характер да причинят и се отнасят към медико – биологичния признак „Болка и Страдание“ по смисъла на чл.130, ал.2 НК.“

 

Трето. Бях решена да предприема мерки заради официалното (единствено писмено) изявление на насилника, в което умишлено изманипулира обществото и с намеци склони да мисли, че съм се държала непристойно. Изявление, което причини огромни щети върху името ми и измести фокуса за насилието, а жълтата медия развихри въображението си до висоти. Но след намесата на моите колеги на 28-ми март реших, че няма смисъл допълнително да разстройвам родителите си, най-вече майка ми и да се ангажирам повече, защото цяла България разбра, че съм била насилена, а насилникът се опитва да го прикрие.

 

А хората и приятелите ми знаят какъв човек съм и нямаше нужда да изброявам добрините и каузите свързани с деца, в които съм участвала. Но насилникът е решен на всяка цена да продължава с обществената манипулация и е пуснал тъжба в съда за обида, заради мой фейсбук статус. Да, за обида след почти година. Доколкото може да има нещо забавно в цялата тази унизителна и мъчителна за мен история е, че насилникът не се чувства невинен, а обиден! Защото ако се чувстваше невинен, щеше да е завел досега дело срещу мен за набеждаване в престъпление.

 

Ако можех да върна времето назад в деня, когато споделих дълго пазената тайна за причиненото върху мен насилие, сега отново щях да говоря. След една година виждам промяната и резултата, защото до този момент темата за насилието беше табу. А жертвите на насилие бяха просто статистика. Някой трябваше да влезе пръв в огъня и да даде гласност.

 

Не съжалявам за избора си, защото беше правилният. Независимо от високата цена, която платих. Говорете, за да Ви чуят, независимо дали са минали пет или десет години! Насилието е престъпление и жертвите не трябва да се наказват повторно като носят в себе си страха от изобличаването на насилника.

Искам да Ви поканя в откритото съдебно заседание на 14-ти декември, 16:45ч. в съдебната зала на Софийски районен съд, 20 – ти наказателен състав, гр. София, бул. „Ген. М. Д. Скобелев” № 23. Имам правото да не се явявам на делото, но реших, че ще бъда там…заради целия път, който извървях и заради себе си.

Скъпи хора, не позволявайте злото да Ви затваря очите за истината!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Веднага направете това, ако ви се обадят от оператора, че договорът ви изтича, иначе ще изгорите
Next: Лора Крумова потопи Асен Василев с този въпрос, последва нещо невиждано

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.