Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Важен ден! Цял куп именици черпят днес, ден на почит към важни светци
  • Новини

Важен ден! Цял куп именици черпят днес, ден на почит към важни светци

Иван Димитров Пешев декември 13, 2023
sdfgsdfhfkdhkgfhfghgfh.png

Църквата отдава на 13 декември почит на Светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест, загинали за Христовата вяра. В днешния ден почитаме и паметта на Св. девойка Лукия (Лучия), която прославила Бога в сицилийския град Сиракуза, заедно с паметта на Св. Герман, който проповядвал Божието слово на Алеутските острови и на Аляска, починал блажено през 1837 г.

Петимата Свети мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест живели в жестоките времена на императорите Диоклетиан и Максимиан. В тези времена, християните били преследвани и измъчвани заради вярата си в Бога. Такава била съдбата и на тези петима мъже.

Евстратий бил военачалник, който защитил пред съдията Лисий осъдени християни и го обвинил в безбожие. Лисий наредил Евстратий да бъде бит и горен с огън. Мъченикът обаче изтърпял всичко и казал на съдията:

„Когато ме подлагаш на такива мъчения, ти въпреки волята си ми оказваш благодеяние, защото чрез тях прогони тъмата, която ме окръжава, поради плътското загрубяване на моята душа, и ме направи победител над отдавна обременяващите ме изкушения на самовластния ум. Ти ми даде възможност да преодолея всички пориви на страстите и душевните тревоги. Сега зная, че аз съм храм на Живия Бог и на Светия Дух, който живее в мене.“

Петимата мъже били публично умъртвени пред очите на всички християни заради любовта им към Бога. Евстратий бил изгорен, Презвитер Авксентий бил посечен с меч, Евгений – жестоко убит, а после Мардарий бил обесен с главата надолу и подпалван с огън.

Кончината на светите мъченици Евстратий, Авксентий, Евгений, Мардарий и Орест се отнася към началото на IV в. Впоследствие в родния им град Араврак, където били погребани мощите им, в тяхна чест била издигната църква и от мощите им ставали чудеса. Пред градските порти на Цариград имало обител в чест на мъчениците, която се наричала „Олимп“, и патриархът ежегодно служел там в деня на паметта им. По-късно мощите им били пренесени в Рим, в църквата на свети Аполинарий Равенски.

Имен ден днес празнуват Евстратий, Евстрати, Стати, Статко, Евгени, Евгений, Евгения, Женя, Гено, Генчо, Лучия, Герман.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Богатството идва: В Сряда, 4 зодии ще имат големи парични постъпления
Next: Важно за шофьорите: Крайният срок изтича до дни, бързо към КАТ

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.