Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Трябва да го знаете: Какво се случва с тялото ни при пълната упойка
  • Новини

Трябва да го знаете: Какво се случва с тялото ни при пълната упойка

Иван Димитров Пешев януари 8, 2024
dbfbgdfbvfvdfvfvvv.png

Въпреки че е сред най-често прилаганите медицински процедури, механизмите на общата анастезия, известна и като поставяне под пълна упойка, все още не са напълно изяснени.

Проучванията за изясняването им обаче не спират и днес. Нови насоки за това докъде са стигнали дава проучване на екип от университет в Куинсленд, Австралия. Учените установяват, че ефектът на пълната упойка върху нервната система и мозъка в частност далеч не се изразява само в бързо унасяне и заспиване.

За целите на проучването си екипът изследва действието на веществото пропофол – „шлагерът“ сред съвременните венозни анестетици.

Проследено е действието на пропофола върху синаптичните механизми, по които контактуват помежду си нервните клетки в организма. До момента се знаеше, че дейстивето на пропофола при пълна упойка много наподобява това на стандартните сънотворни лекарства.

Новото проучване обаче установява, че веществото повлиява и пресинаптичните процеси в невроните, т.е. процесите, които протичат преди една нервна клетка да влезе в контакт с друга. Това са реакции, които далеч надхвърлят приспивния ефект на пропофола и водят до значително забавяне на неврологичните функции.

Допълването представата за действието на пропофола при пълна упойка хвърля светлина върху един важен въпрос.

Според учените то обяснява усещането за силна обърканост и изтощение в минутите след излизане от общата анестезия. Нарушавайки общите механизми на неврологичната комуникация пълната упойка прави оперативната намеса напълно безболезнена, но може да е опасна за хора с увредени неврологични функции (при Алцхаймер, Паркинсон и др.), както и за деца с още неукрепнала нервна система. Това обяснява защо често се констатират случаи, в които пълната упойка се оказва проблематична при малки деца и възрастни хора.

На база информацията от проучването в момента се провеждат проучвания за установяване дългосрочните негативи от общата анестезия при проблемните възрастови групи. Учените опитват да установят дългосрочните последствия не само от употребата на пропофол, но и на другите химични съединения, ползвани при различните форми на обща венозна анестезия.

Въпреки че продължават да се установяват данни за страничните ефекти на общата анестезия, методът остава без алтернатива в случаите на по-сериозни хирургични намеси до разработване на нов и максимално безопасен такъв, пише Puls.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бъдете внимателни! Бум на петдесетолевки-менте у нас – ето какво да гледате:
Next: Какво се случва 40 дни след смъртта?

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.