Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вярвате или не тази къща за 4 милиона лева се намира в България
  • Новини

Вярвате или не тази къща за 4 милиона лева се намира в България

Иван Димитров Пешев януари 22, 2024
asdvdfvgssdhfhgf.png

Кадър Тик ток

В България има имоти, на които биха завидели и богаташите от Френската афера.

Варненското езеро е любимо място за тузарски къщи за много преуспели българи.

Невероятна къща за 2,1 милиона евро предизвика лавина от коментари в мрежата.

Гледката напомня имот в Италия или Франция.

В двора има палми и огромен басейн.

Къщата е на самия бряг на езерото.

Имотът има 4 спални, собствен плаж, 2 бани, всекидневна с излаз към верандата.

Къщата е завършена през 2022 година и е с квадратура от 720 кв. метра.

Височината на таваните е 3,2 метра.

 

Това обаче не е най-скъпата къща край езерото.

Има и друга за 3,6 милиона евро.

Ето как е обявена за продажба:

Вечната класика и аристократизъм – една епоха подвластна на лукса.

Визията на този имот е безупречна във всеки детайл: орнаменти по тавана, витражи, елегантна вита стълба – елементите на непреходност, благородност и изтънчен вкус. Този дом носи посланието и на специален начин на живот, имате възможност да акостирате ветроходната Ви яхта, джет или моторната лодка, да се насладите на слънчевите бани, риболов, медитация или активен отдих и спорт, и всичко това само на минути от града.

Къщата е разположена на самия бряг на Варненското езеро, сред живописна природа и притежава собствен кей.

Гледката от имението е приказна, от всяка стая се вижда езерото, а прохладата в топлите летни дни е гарантирана благодарение на каменната фасада, облицована с травертин. Стените на имота са изолирани и от вътрешната страна, с каменна вата и гипсокартон, което допринася за спокойствието на обитаване и отдих.

За комфорта и безпроблемна експлоатация на този крайбрежен дом е осигурена покривна система от най-висок клас, подовите настилки ще са покрити с тиково дърво, а санитарните помещения – с теракота и гранитогрес.

Къщата се издава в степен на завършеност ”до ключ”.

Параметри.

Сградата е с площ от 850 кв.м, разположена е върху парцел с площ от 1200 кв.м, а кеят на челото – с дълбочината 4 м.

Разпределението на имота е практично, съвременно и оригинално:

Първи етаж – двоен гараж, просторна всекидневна с кухненска час, баня/тоалет, кабинет-библиотека и спалня с баня/тоалет;
Втори етаж – пет просторни спални, две от които са със собствени тераси, баня и тоалет, за другите три спални има още две санитарни помещения;
Третият етаж е предвиден за фитнес зала, киносалон и др.

Имотът с класическия дизайн, първокласно изпълнен по най-новите стандарти е прекрасна инвестиция както за втори дом в близост до морската столица, така и като изключителна находка за желаещите да го посетят в дългосрочен или краткосрочен план, с възможност за генериране на доходност от Вашия уникален дом на брега на езерото!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дават 10 000 лева в този български град за трето дете
Next: Урок по история: Кой емблематичен български град се е казвал Женско поле?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.