Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво е истинското име на Христо Смирненски?
  • Новини

Какво е истинското име на Христо Смирненски?

Иван Димитров Пешев януари 30, 2024
sadvsdfvfdshfdhgfhgfh.png

Един от най-популярните български поети живее в труден и бурен исторически период.

Преживява ужаса на 4 войни. Заради Деветоюнския преврат през 1923 г. той не може да лекува заболяването си от милиарна туберкулоза, което води до ранната му смърт. Христо Смирненски умира малко преди да навърши 25 години на 18 юни 1923 г. Въпреки краткия си живот поетът ни оставя над 800 лирически и над 100 прозаически произведения.

Поетът е роден с името Христо Димитров Измирлиев на 30 септември 1898 г. в българския южномакедонски град Кукуш, тогава в Османската империя, а днес Килкис, Гърция. Детство и младежки години Бащата на бъдещия поет е сладкар и член на Македонската революционна организация, основана от Гоце Делчев.

Още като ученик в началното училище той започва да пише детски стихчета. Най-напред учи в родния Кукуш, а след това заминава при дядо си в София за кратко, след което отново се връща при родителите си, където завършва гимназия. Има голямо желание да учи в Солунската гимназия, но поради липса на средства, се принуждава да прекъсне образованието си и да помага на баща си в сладкарския занаят.

През 1913 г. цялото семейство напуска родния дом, тъй като Кукуш е опожарен в края на Междусъюзническата война. Преселват се в София, където живеят като бежанци в един от крайните столични квартали Ючбунар. Записва се в Техническото училище и започва да продава вестници, за да помага на семейството. Докато е четвърти курс става свидетел на най-кръвопролитния сблъсък край Захарна фабрика, когато е потушено Войнишкото въстание.

Ужасен от жестокостта, с която правителството убива метежниците, напуска военното училище, а баща му е принуден да плати неустойка. Поетична и публицистична дейност Заедно с по-големия си брат Тома Измирлиев започват да публикуват стихове и проза в хумористичния вестник „К‘во да е“.

Тогава Христо е едва 16-годишен. Продължава да публикува във вестник “Българан”. Докато е юнкер във Военното училище работи като редактор във вестник “Смях и сълзи”, където за първи път се подписва с псевдонима Христо Смирненски. Учи в Юридическия факултет на Софийския университет. Продължава да публикува фейлетони и хумористични стихове. През 1918 г. излиза първата му стихосбирка “Разнокалибрени въздишки в стихове и проза”. Продължава да се развива като сатирик и поет хуморист, но хуморът ми става все по-социално насочен.

Поетът става член на Комунистическия младежки съюз, а по-късно и на комунистическата партия. Защо Смирненски? Най-напред Христо Измирлиев публикува под различни псевдоними – Ведбал, Орезам, Южен Северняк, Гаврош и др. По едно време Христо Измирлиев иска да излее мъката си по смъртта на свой приятел, убит на фронта. Но как да подпише такова тъжно стихотворение с Ведбал, име, което читателите свързват с хумористични творби.

Тогава започва да търси друг псевдоним. Някой му препоръчва да се подписва с истинското си име – Христо Измирлиев. Но той бърза да възрази “Измирлиев… много непоетично… звучи като софийската бакалница “Измир” срещу битпазар”. Постепенно приятелите стигнали до откритието, че турското Измир на гръцки звучи Смирна, което звучи по-поетически. Така поетът започва да се подписва с името “Христо Смирненски”.

Поет на бедните “Ти целия скован от злоба си, о шумен и разблуден град, и твойте електрични глобуси всуе тъй празнично блестят! Че всяка вечер теменужена ти виждаш бедните деца и обидата незаслужена по изнурените лица…” Христо Смирненски въвежда в поезията темата за пролетарската революция, но основната идея в творчеството му е социалната несправедливост. Именно социалната принадлежност е определящ фактор за идеологическите му възгледи.

Самият той живял в мизерия и немотия, Смирненски създава атмосфера на тревожна напрегнатост, страдание и безнадеждност. Смирненски се превръща в борец за нов свят, без болка и несправедливост, бедност и мъка.

Приказка за стълбата” През май 1923 г. Христо Смирненски публикува сатиричното произведение “Приказка за стълбата”, което се превръща в едно напомняне за безпощадните закони на “стълбата нагоре, която води надолу”, за отровата на властта, предателството и съкрушителните резултати на властолюбието. Образът на главния герой, въпреки сатиричния жанр на разказа, е трагичен.

През 2001 г. Огнян Герджиков става председател на Народното събрание и подарява на всички 240 депутати копие от “Приказка на стълбата”. Поетът неслучайно посвещава текста на всички, които си казват “Това не се отнася до мене!”.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ваня Григорова побесня в ефир, Цветанка Ризова не помни такова нещо
Next: Коя е най-голямата държава на Балканския полуостров?

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.