Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Студенти и колеги плачат с глас! Почина доц. д-р Татяна Янакиева
  • Новини

Студенти и колеги плачат с глас! Почина доц. д-р Татяна Янакиева

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2024
sdfvfdkgbdfbjkfgbfg.png

Софийският университет „Св. Климент Охридски“ с дълбоко прискърбие съобщава, че почина доц. д-р Татяна Янакиева, дългогодишен преподавател и ръководител на катедрата „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ във Философския факултет на Алма матер.

Опелото ще се състои на 4 февруари от 14:00 ч. в църквата „Св. София“.

Татяна Ганева Янакиева е родена на 11 януари 1944 г. в Добрич. Завършва специалността „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с втора специалност „Библиотекознание и библиография“ (1966). Защитава дисертация на тема „Българската литературоведска библиография до Втората световна война“ (1977 г.) и получава научната степен „доктор“. Специализира библиография в Московския държавен институт по култура (1990 г.).

Работи като ръководител на Отдела „Справочно-информационен“ в Окръжната библиотека в Добрич (1966–1968 г.) и като специалист в Справочно-информационния отдел на Централната библиотека на БАН (1972–1973 г.). От 1974 г. е асистент в Софийския университет, където първоначално преподава в двете специализации: „Библиотекознание и библиография“ и „Научна информация и документация“. Последователно става старши асистент (1977–1980), главен асистент (1980–1989 г.), а през 1989 г. е избрана за доцент. В периода 2004-2008 г. доц. Татяна Янакиева е ръководител на катедрата „Библиотекознание, научна информация и културна политика“. За своята дългогодишна преподавателска и изследователска дейност на 20 май 2010 г. е удостоена с Почетния знак „Св. Климент Охридски“ със синя лента.

Доц. Татяна Янакиева е един от учредителите през 1990 г. на професионалната библиотечна организация СБИР, чийто правоприемник днес е Българската библиотечно-информационна асоциация (ББИА). Тя е първи председател, като заема длъжността в продължение на два мандата (1990-1992 г. и 1992-1994 г.).

За своята активна дейност през 2009 г. от Министерство на културата тя получава наградите: плакет „Златен ритон“ за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура (връчен й от министъра на културата проф. Стефан Данаилов по случай 24 май 2009 г.) и наградата „Сребърен ритон“ за 65-годишнината от рождението й.

„Доц. Татяна Янакиева е обичан колега, преподавател и приятел. Множество са нейните колеги, дипломанти, студенти, които помнят напътствията, съветите и подкрепата в начинанията. Тя е визионер, неуморно отдаден на каузата на библиотеките, библиотечното образование и на професията, оставила трайна следа в тяхното развитие. Поклон пред светлата й памет!“, се казва в съболезнованието от академичната общност на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мими Иванова и Развигор Попов се разделят: Тя направи голямо признание
Next: Половин България плаче след това, което обяви Деси Стоянова: Сигурно е!

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.