Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Внимание: Прах от Сахара връхлита България до часове
  • Новини

Внимание: Прах от Сахара връхлита България до часове

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2024
sfdvsdfgfdhfjghjhgjhgj.png

В следващите 48 часа от югозапад над Балканите ще се пренася пустинен прах от Сахара.

В комбинация със започващите от юг валежи в неделя и понеделник, е възможно да намерите кални следи от прах, в резултат от мокрото отлагане, върху автомобилите и други повърхности на открито. Това съобщиха във фейсбук страницата си от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

 

Днес от запад облачността ще се увеличава и вплътнява. Ще духа до умерен, в източните райони и северно от планините – временно силен югозападен вятър. Топло време с максимални температури между 17° и 22°, в София – около 17°.

По Черноморието облачността, средна и висока, ще се увеличава и вплътнява. Ще духа умерен и временно силен югозападен вятър. Максимални температури между 15° и 20°. Температурата на морската вода е 7°-8°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.

Над планините облачността ще се увеличава и вплътнява. Ще духа силен, по билата и временно бурен югозападен вятър. Максимална температура на височина 1200 m около 12°, на 2000 m – около 4°.

През следващото денонощие ще бъде предимно облачно. През нощта срещу неделя слаби валежи от дъжд ще има в Югозападна България и Родопската област. В Източна България и в районите в близост до северните планински склонове до силен. Минималните температури, в повечето райони, ще бъдат между 7° и 12°, в София около 7°.

В неделя валежи ще има в Южна България, значителни след обяд и през нощта срещу понеделник в Рило-Родопската област. Вечерта ще завали и в Северозападна България, но там валежът ще е слаб. Вятърът от юг ще се усили и ще бъде силен и бурен, слаб до умерен ще остане само в западната половина на Дунавската равнина. Ще се задържи топло за февруари с максимални температури между 14° и 19°, в София 15-16°.

Предимно облачно ще бъде и по Черноморието, но без валежи. Ще духа силен и бурен вятър от юг-югозапад. Максималните температури ще бъдат между 13° и 18°. Температурата на морската вода е 7°-8°. Вълнението на морето южното крайбрежие ще бъде 2-3 бала, а по северното 3-4 бала.

В планините ще бъде предимно облачно. Главно в Рило-Родопската област ще има валежи от дъжд, над 1800-2000 метра от сняг. Ще духа силен и бурен юг-югозападен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 8°, на 2000 метра – около 2°.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пиша ти, докато спиш, за да не се събудиш до друг човек: Тя намери писмото на съпруга си и целият й живот се срина
Next: Иманяр от Видинско изравя най-скъпата монета в света, но му се случва нещо ужасно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.