Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Иван Звездев показва как да приготвите най-вкусната мусака
  • Новини

Иван Звездев показва как да приготвите най-вкусната мусака

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2024
sdfvdsfvfdhgfjghjhgj.png

Много българи обожават домашна мусака
Иван Звездев приготвя най-вкусната домашна мусака

Но домакините избягват да я приготвят, защото им се струва доста сложна.

Първото неудобство е рязане на картофите на малки кубчета.

На пазара вече предлагат готови обелени и нарязани на кубчета картофи. Те са изключително удобни. Една доза е достатъчна за една тава домашна мусака.

Точно такива картофи използва и Иван Звездев.

Той казва, че ако трябва да обели и нареже картофите по този начин, ще изгуби поне 20 минути. А има хора, които работят много по-бавно от него.
В тавичка сложете олио на дъното.

И изсипете нарязаните на кубчета картофи. Според старата рецепта е добре да се добави и малко доматен сос на дъното.

Посолете картофите и сложете във фурната да се пекат на 180 до 200 градуса. Да се запекат 10-15 минути.

Нарежете 1 глава кромид лук на ситно. В тиганчето сипете 1/2 чашка олио или 5 супени лъжици. Сипете лука и добавете каймата.

С дървена лъжица мачкайте каймата, за да може да се смеси с лука. И когато тя побелее, добавете подправките – червен пипер, чубрица, черен пипер. 1 чаша стерилизирани домати без ципите.

Изсипете цялото съдържание от тигана в тавичката при картофите. Разбъркайте внимателно с дървена лъжица и разпределете равномерно в цялата тава.

Налейте 1 чаша вода в тигана, в който задушихте каймата, за да оберете мазнината от него. Изсипете вода върху цялата смес в тавичката. Запечете около 30 минути.
След това трябва да приготвите и заливката.

Заливката е вторият проблем при много домакини. Но Иван Звездев показва как да си я направите без проблеми.

В тенджерка сипете 6 с.л. олио. И добавете 3 равни супени лъжици с брашно.

Разбъркайте до златисто и налейте прясно мляко. Бъркайте, докато сосът се уплътни. Вижте и на видеото как го направи топ кулинарът.

В купа чукнете 3 яйца. И ги разбийте. Горещият бял сос, който сте приготвили, наливате при яйцата. Бъркате и получавате еднородна смес.

Наливате заливката върху картофите и каймата. И печете още 15-20 минути.

Можете да сервирате с или без кисело мляко.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Важно: Най-голямата тайна на България, която всеки трябва да знае
Next: Край, Слави Трифонов се появи и направи смразяващо изказване

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.