Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Голяма изненада! 2400 лева бонус към заплатата обяви българска фирма
  • Новини

Голяма изненада! 2400 лева бонус към заплатата обяви българска фирма

Иван Димитров Пешев февруари 14, 2024
asdsdfkvkdfvkbfdkbgfb.png

Пиксабей

Всевъзможни оферти за бонуси за работа се изсипват в обявите за работа.

Каква е работата и дали няма уловки трудно може да се прецени, но факт е, че са хиляди офертите, а гладът за кадърни кадри е огромен.

1000 лева welcome бонус. Това е най-новия хит сред работодателите за привличане на качествени служители. В битката за кадри стабилните компании предлагат всевъзможни глезотии, за да привличат кваливицирани и отговорни служители.

Т.нар. welcome бонус варира между 500 и 1000 лева. Обикновено обаче той се дава целево – за релокация, тоест на хора, които ще сменят адреса си заради новия работодател. Още по-иновативно стои офертата за търговски представител в най-голямата платформа за търсене на работа. Там обещаната заплата е в доста широки граници – между 2000 и 3500 лева бруто, но за „добре дошъл“ на новия служител се полагат между 10 и 20 процента от брутната годишна заплата.

Дори да вземем долната граница от 2000 лева, годишно се получава 24 000 лева и така бонусът възлиза на минимум 2400 лева, което е повече от една месечна заплата, пише „Марица”.

Компанията обаче твърде аморфно е описала предмета си на дейност и кандидатите трудно могат да се ориентират в какво точно ще се състои работата им.

Организираният транспорт, ваучерите за храна, работното облекло, изхранването във ведомствения стол отдавна не са новина на пазара на труда. Някои шефове дават допълнителен платен отпуск, други привличат с карти за спорт и допълнително здравно осигуряване. А трети обещават гарантирани два парични бонуса – за Великден и за Коледа.

В голям завод край Пловдив например, специализиран в производство на части за автомобилостроенето, той е фиксиран на 270 лева и се обявява изрично още при наемането на хора.

При месец без отсъствия по здравословни или други причини пък върху възнаграждението се добавят до 255 лева бруто. Така служителите са финансово стимулирани да не се „покриват“.

Верига бензиностанции пък предлага заплата за обслужващ персонал между 1700 и 2000 лева бруто, но пък благодарение на колективен трудов договор бонусите са половин дузина.

За Коледа се дават допълнително 60% от работната заплата, за Великден – 50%, половин работна заплата се полага и за Деня на нефтохимика 2 септември. 500 лева пък е „подаръкът от шефа“ за новородено дете на служител. Не се изисква никакво специално образование или умения, но смените са 12-часови.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Синоптици алармират: Зимата се завръща със сняг и виелици, градусите падат до
Next: По колко ябълки на ден са полезни за сърцето и стомаха?

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.