Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Вече изобщо не поливам орхидеите, а те се скъсват да цъфтят както никога досега! Научих и всичките си приятелки на този номер
  • Новини

Вече изобщо не поливам орхидеите, а те се скъсват да цъфтят както никога досега! Научих и всичките си приятелки на този номер

Иван Димитров Пешев февруари 18, 2024
dfgbgdbkkfdnkgnhg.png

Орхидеите са едни от любимите ми цветя.

Веднага намерих подход към тях, но мнозина се оплакват, че цветовете им изсъхват, не цъфтят дълго време, буквално вехнат пред очите им. Основната причина е в неправилното поливане .

 

Орхидеята не е мушкато или теменужка, не е необходимо да се полива често и в големи количества. За да не прекалявам и да не ги „наводня“, намерих изход за начинаещи цветари, който с удоволствие споделям.

За потвърждение прилагам снимка на моите цъфтящи орхидеи (снимка на автора)

През студения сезон поливам орхидеите 1 път на 2 седмици, през лятото – 1 път седмично.

Знам, че мнозина ги поливат чрез накисване, но аз го правя внимателно откъм субстрата (отгоре). Това не се счита за грешка. Основното е водата да не попадне в основата на листа, в противен случай това място ще започне да гние. Тогава не може да става дума за никакъв цъфтеж.

Любимата ми е бяла „булка“ (снимка на автора)

Преди няколко месеца във видео в YouTube видях необичаен метод за поливане на цветя , който реших да тествам върху орхидеи. Въпросът беше не да се налива вода в саксиите, а да се поставят парчета лед в тях. Но работата е там, че това не трябва да е обикновен лед, а необичаен. Рецептата ще намерите по-долу.

Междувременно искам да ви разкажа малко повече за ползите от „поливането“ на орхидеи с лед :

  • То е много удобно: нищо не се разлива, не се пръска, излишъкът не се излива, съответно няма петна по перваза на прозореца;
  • Това е едновременно поливане и торене, но трябва да замразявате вода не от чешмата;
  • Водата, топяща се, постепенно прониква в слоевете на саксията, което допринася за бавното усвояване на животворната влага от цветето. А това от своя страна се отразява на неговата дълготрайност.
  • 2-3 парчета лед няма да преполеят цветето, това е доста оптималната доза. Без повече случайно попаднали капки върху основата или чакане орхидеята в купата да поеме точното количество течност.

От такова поливане моите орхидеи буквално се промениха пред очите ми (снимка на автора)

Претърсих целия интернет за този метод на поливане, не намерих никакви отрицателни отзиви. Попаднах на резултатите от експеримент, проведен в САЩ. В продължение на два месеца 25 саксии с орхидеи се поливат по обичайния начин и също толкова с лед. В резултат на това последните цъфтяха в края на експеримента. Същото се случи и след моя тест.

И сега за най-интересното – каква вода трябва да замразите, за да „напоите“ цветята. Вземам ориз (обикновено когато ще го използвам за някоя гозба), заливам го с вода, изплаквам добре. Не изливам бялата мътна вода в мивката, а я изсипвам във форма за лед.

 

Това са парчетата лед, които получавам, слагам 2-3 на саксия, в зависимост от големината й (снимка на автора)

Оризовата вода е богата на силиций, желязо, магнезий, фосфор – точно това, от което се нуждаят стайните цветя, растящи на закрито. Жалко, че не знаех за такъв комбиниран метод на поливане и подхранване преди, моите цветя биха били още по-разкошни.

А вие как поливате орхидеите си?

Continue Reading

Previous: Зодиите, които ще започнат нов живот след 20 февруари 2024
Next: От 1 март започва ЗЛАТЕН период за два зодиакални знака – пълният хороскоп на Павел Глоба

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.